Хващали ли сте се някога да си мислите: „Аз съм скучна“? Около вас се водят разговори, хората спорят, шегуват се, лесно споделят новини. Но вие нямате абсолютно нищо какво да кажете. Изглежда ви, че всяка история, която разкажете, ще звучи глупаво, всеки коментар ще бъде неуместен, че никой не се интересува от мислите ви.

В такива моменти ви се иска да стопите във въздуха или да станете напълно невидими. Започвате внимателно да следите погледите на другите хора, улавяйки и най-малката пауза в разговора и моментално я интерпретирате срещу себе си. Ако другият човек е разсеян от телефона си или отмести поглед, вътре у вас свири сирена, която потвърждава най-лошия ви страх: скучна сте, депресираща сте и би било по-добре никога да не сте си отваряли устата.

Безопасно или не е между четири стени

Най-тревожното решение, което произтича от тази болка, е постепенно да избледнеете на заден план в сянка. По-лесно е да откажете покана за среща, да обвините „внезапно“ главоболие, да игнорирате съобщение в месинджъра и да си останете вкъщи.

Безопасно е между четирите стени. Тук никой няма да те съди или отхвърли, никой няма да те погледне с безразличие. Избираш самотата, но дълбоко в себе си копнееш за топлината на човешко същество. Познато ли ви е това досадно чувство на изолация?

ЗДРАВЕ

Автор Теодор Муховски

Заседнала електрическа крушка: Лекари от спешното разказват за най-нелепите сексуални травми, които са виждали

Автор Теодор Муховски

Откъде идва вярата в собствената неатрактивност?

Много жени живеят години наред с убеждението, че да си интересен е вроден дар, някакъв блестящ талант, от който природата ги е лишила. Те вярват, че умните хора винаги знаят остроумни шеги, говорят десет езика и постигат зашеметяващи подвизи. В действителност чувството за собствената посредственост никога не е свързано с никакви истински знания или чувство за хумор. То е резултат от дълбок, токсичен срам.

В транзакционния анализ психолозите подробно изследват сценарийните задръжки, придобити в ранното детство. Корените на това състояние почти винаги се крият в детството, където естествената спонтанност на детето е била посрещана със студенина, раздразнение или безразличие от страна на възрастните.

Често историите за детските открития са били отхвърляни като досаден шум. Може би родителите са ги молили да бъдат по-тихи, да стоят настрана от глупави неща, да не ги безпокоят или са ги сравнявали с по-енергични деца.

Едно малко дете си прави опустошителен извод от това. То решава, че чувствата, мислите и дори самата му идентичност са безполезни. Развива се твърда инхибиция относно изразяването на себе си, това да бъде видимо и да заема място в света. Срамът се превръща в постоянен пазач на вратата към контакта. Сякаш нашепва, че отварянето към другите е смъртоносно опасно, защото ако видят истинското му „аз“, неизбежно ще се отвърнат.

„Най-голямата смелост е да позволиш на другите да те виждат като несъвършен.“ Карл Роджърс.

Капанът на сравняването и фантазиите за чуждата грандиозност

Когато си убеден/а в собствената си тъпота, възприятието ти за реалността се изкривява. Започваш да се оценяваш от позиция на дефектност и да даряваш другите с грандиозни черти. Въобразяваш си, че другите хора водят вълнуващ живот, говорят само за умни неща и никога не изпитват неловкост.

В психологията това се нарича проекция. Проектирате собствената суровост към себе си върху повърхността и насаждате суров критик в съзнанието на другите, сякаш оценяват всяка ваша дума по скала от едно до десет.

Но се запитайте - колко често подлагате другите на такъв суров контрол? Едва ли. Най-често това, което ценим у другите не е енциклопедично знание или искряща стендъп комедия. Привличат ни тези, с които можем да бъдем живи, спокойни и автентични.

Докато изразходвате цялата си енергия, опитвайки се да изглеждате интересни, губите връзка с реалността. Вниманието ви е фокусирано не върху другия човек или самия разговор, а върху безкраен цикъл на самоконтрол. Мислено репетирате репликите си, следите позицията на ръцете си и се страхувате да не изглеждате странно. Не е чудно, че пет минути след това напрежение настъпва пълното ви изтощение. Уморени сте не от разговора, а от изтощителното изпълнение, целящо да скриете истинското ви аз.

Стъпки за преодоляване на срама и възстановяване на връзката с хората

Излизането от пашкула на това бягство не изисква радикална промяна на личността. Не е нужно да се превръщате в душата на компанията или да се насилвате да говорите публично. Възстановяването на връзката със света започва с лека промяна в отношението ви към себе си.

Откажете се от идеята да забавлявате другите. Вие не сте артист. Комуникацията е двустранен процес, при който отговорността се споделя по равно.Не е нужно да запълвате всяка пауза или да изненадвате събеседника си с редки факти. Позволете си просто да присъствате във взаимодействието, без да сте задължени да впечатлявате когото и да е било.

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Веселина Петрова

Живот без ток и вода: Историята на жената, която съзнателно се отказа от цивилизацията

Автор Веселина Петрова

Преместете фокуса си навън 

Когато се хванете, че мислите за собствената си абсурдност, съзнателно преместете погледа си към човека до вас. Какво се случва с него в момента?Какво е настроението му? За какво всъщност говори? Истинското любопитство към другите разбива парализата, причинена от самоанализа. Хората обичат да бъдат изслушвани с искрена загриженост, а това ви прави прекрасен събеседник без да сте произнесли нито една остроумна шега.

Позволете си да бъдете обикновени. Позволете си да говорите за прости неща. За времето, за лошото кафе, за това, че сте уморени, за телевизионното предаване, което току-що сте гледали. Или за това, че сте се изгубили на пътя. Животът е съставен от прости малки неща. Когато си позволите да бъдете обикновени, вие давате същото разрешение на човека, с когото говорите, с което създавате безопасно пространство за истинска връзка.

Изследвайте вътрешния си критик

Чий глас всъщност говори за вашата безполезност? Вашата майка, вашият учител, вашите съученици? Отделете този наложен наратив от вашето зряло аз. Днес вие вече не сте беззащитното момиченце, чието право на съществуване зависи от одобрението на другите.

Връщане към вътрешната ценност

Срамът отстъпва там, където се появява състраданието км себе си. Вие сте интересни за света не когато се опитвате да ги впечатлите със съвършенство, а когато приемате, че сте живи – с всичките си съмнения, паузи в речта, тих глас и уникална перспектива.

Опитайте се да направите една малка стъпка. Не се крийте зад телефона си следващия път, когато се срещнете с хора, не се карайте за мълчанието си и си позволете просто да присъствате с другите. Да бъдете безинтересни за някои е нормална част от живота, защото не можем да угодим на всички. Но да се лишавате от интимност заради страх от чуждия поглед е твърде висока цена.

Ако чувствате, че този срам ви парализира от години и избягването се е превърнало в единствения ви начин на живот потърсете помощ от доказан психотерапевт. 

Източник: b17