Над 50 000 души са загубили живота си заради рекордните жеги в Европа това лято: Какво бъдеще ни очаква?
Автор
Веселина Петрова

Над 50 000 души са загубили живота си заради рекордните жеги в Европа това лято: Какво бъдеще ни очаква?

Безпрецедентните горещини през изминалото лято са отнели живота на близо 50 000 души в европейските градове. Ново мащабно проучване показва, че за две трети от тези смъртни случаи пряка вина имат климатичните промени, предизвикани от човешката дейност.

Непоносимо горещите дни поставиха уязвимите организми под огромен стрес, а тропическите нощи не позволиха на телата им да се възстановят.

Анализът, базиран на връзката между температурните аномалии и здравните показатели в 854 града, очертава най-тежките последици, регистрирани досега.

Неспирните горещи вълни са довели до почти двойно повече жертви в сравнение с предходните две най-опасни лета в историята на наблюденията.

Делът на смъртните случаи, предизвикани от климатичната криза, е нараснал драстично – от около 40% в началото на века до 65% през това лято.

Най-висока смъртност спрямо броя на населението е отчетена в Малта, Италия и Унгария, докато в абсолютни цифри най-много жертви дават Италия, Франция, Испания, Германия и Великобритания.

Причината за тези трагедии често остава скрита, тъй като в смъртните актове рядко се вписва жегата като съпътстващ фактор при инсулти, инфаркти или хронични белодробни заболявания.Най-тежко пострадалият град на континента е Неапол, където са регистрирани 815 смъртни случая на един милион жители.

Д-р Марио Гуарино, лекар от спешното отделение на местната болница Оспедале CTO, съобщава за 15-процентен ръст на приетите пациенти през най-критичните седмици. Той отбелязва, че самотата и бедността са утежнили допълнително картината.

Жена, слънце, цветя, пролет
Freepik

Почти половината от загиналите са хора на възраст над 85 години, но жегите не са пощадили и по-младите поколения - изчислено е, че 833 души на възраст между 20 и 44 години също са загубили живота си.

Изследваните градове покриват около 40% от населението на Европа, което означава, че реалният брой на жертвите в малките населени места остава извън тази статистика.

Заради парниковите емисии Европа се затопля почти два пъти по-бързо от средното темпо за планетата.

Въпреки че студеното време исторически взема повече жертви, експертите предупреждават, че с повишаването на температурите смъртните случаи от топлинен стрес ще започнат да изпреварват спада на смъртността през зимата.

Здравни експерти отправиха апел към правителствата за драстично ограничаване на изкопаемите горива – водещият фактор за повишаването на глобалните температури.

Наред с това специалистите настояват за укрепване на здравните системи, разширяване на зелените площи в градовете и осигуряване на климатизация на обществени места.

Сред основните съвети към гражданите остават редовният прием на вода и избягването на пряката слънчева светлина в горещите часове.

Лекарите обръщат специално внимание и на социалния елемент в борбата с жегите, като призовават хората редовно да наглеждат своите възрастни или болни близки и съседи, за да се предотвратят трагични инциденти.„Истинската епидемия в наши дни е самотата“, заявява Гуарино.

„Редица възрастни хора прекарват летните месеци в пълна изолация, оставени сами от семействата си. Поради ниските си доходи те не могат да си позволят климатик, а дори да разполагат с такъв, често избягват да го пускат от страх пред високите сметки за ток.“

Планината не се интересува дали си силен, или слаб, богат или беден: 14 вдъхновяващи урока от Нирмал Пурджа, които промениха милиони хора по света
НОВИНИ
Автор Ева Лъчезарова

Планината не се интересува дали си силен, или слаб, богат или беден: 14 вдъхновяващи урока от Нирмал Пурджа, които промениха милиони хора по света

Автор Ева Лъчезарова