Звучи ли ви познато това чувство? Седите преди важна среща, обаждане или разговор, а вътрешностите ви се присвиват. Мислите ви са объркани, гласът ви трепери и в главата ви се върти една и съща стара история: „Ами ако не се получи? Ами ако не мога да се справя?“
Най-лошото е, че знаете, че имате и опита, и уменията и ресурсите. Но когато имате нужда от тях, все едно достъпът ви до тях е отрязан. Но има добра новина - не е нужно да ги търсите никъде. Те вече са си във вас.
Просто трябва да се научите как бързо да осъществявате достъп до тях. Тук ще се запознаете с една от най-мощните и прости техники в арсенала на НЛП (невролингвистично програмиране). Тя се нарича работа със субмодалности и хората с обич я наричат „копче за управление“.
)
Как работи от гледна точка на мозъка?
Нашият мозък кодира емоциите не само чрез думи, но и чрез „настройки“ (субмодалности). Прави го чрез яркостта на изображението, чрез силата на звука на вътрешния глас, чрез местоположението на усещанията в тялото. Закотвянето и изместването на субмодалностите е съзнателен процес на създаване на връзка между мощно позитивно състояние и просто физическо действие. Това е като „преконфигуриране на контролния панел“ на нашата нервна система. И не е никаква магия. Това е неврофизиология.
Инструкция стъпка по стъпка
НЛП или невролингвистично програмиране - техниката „Копче за регулиране“
Стъпка 1. Намерете полезен спомен. Затворете очи и си спомнете момента, в който сте се чувствали уверени, спокойни и на правилното място. Това може да бъде всичко - успешно представяне на делова среща, момент, в който сте били похвалени. Или просто усещането „Вървя си по улицата, слънцето грее и се чувствам добре“.
Важно: Споменът трябва да си е ваш и да предизвиква топъл отклик.
Стъпка 2. Включвате „Копчето за управление“. Представете си, че вътре във вас или пред вас има контролен панел с копче за управление (нещо като контрола на силата на звука на радио или фейдър на миксиращ пулт). Скалата варира от 0 до 10.
Сега вашата положителна емоция от спомена е, да речем, 5. Мислено хванете това копче и го завъртете нагоре: 6... 7... 8... 9... С всяко „завъртане“ забележете как емоцията става по-ярка, по-дълбока, по-интензивна. Как се разпространява по цялото ви тяло – в гърдите, в раменете, до върховете на пръстите ви. Увеличете го до 8-9. (Не до 10, за да избегнете претоварване.)
Стъпка 3. Закотвяне. На самия връх на тази засилена емоция, направете прост, фин жест. Например, стиснете ушната си мида с палец и показалец. Или скръстете пръсти. Докоснете безименния си пръст с палец. Леко стиснете юмрук.
Задръжте жеста за 10-15 секунди, докато емоцията ви е в своя пик. В този момент мозъкът „записва“ невронната връзка: този жест = това състояние. (За да засилите ефекта, повторете процедурата 2-3 пъти с различни положителни спомени, използвайки един и същ жест.)
Стъпка 4. Прилагане в реалния живот (тестване на котвата). Преди всяка стресова ситуация: Направете жеста си на котва. Поемете дълбоко въздух. Оставете мозъка си автоматично да „издърпа“ записаното състояние. Ще се изненадате колко по-бързо гласът ви ще се изравни, мислите ви ще станат по-ясни и тялото ви ще се успокои.
Важни нюанси от практиката
- Котвата трябва да се „презареди“ – повтаряйте процедурата на всеки няколко дни, особено ако усещате, че отслабва.
- Използвайте различни ресурси за различни ситуации - увереност за преговори, спокойствие при конфликти, лекота при творчески задачи.
Не допускайте тази грешка
Не поставяйте котва, когато сте стресирани, защото мозъкът ви ще запомни връзката „жест = тревожност“ и техниката ще работи в обратен ред.
Опитайте това още сега - спомнете си едно ярко, позитивно събитие от последния месец. Почувствайте го. По скала от 0 до 10, на колко го усещате?Ако мислено „завъртите циферблата“, колко високо можете да стигнете?...
Запазете тази публикация, за да не загубите техниката – тя наистина работи в онези трудни моменти, когато „се налага да се стегнете за секунда“.
Източник: b17
)
,fit(980:735))
,fit(380:285))
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
)
)