Автор
Радина Василева

Код здраве: (Без)вредни навици при сърдечноболни, част 1

България заема 68-о място в индекса на Bloomberg, който подрежда 169 държави въз основа на фактори, които допринасят за цялостното им здравословно състояние. Статистиката за здравето на народа ни не е обнадеждаваща, а напротив – за 2 години сме паднали с 5 места надолу в класацията.

В топ 3 на отличниците са Испания, Италия и Исландия. Същевременно у нас най-много българи умират от проблеми със сърцето. Част от рисковите фактори са диабет, затлъстяване, тютюнопушене и високо кръвно налягане – всеки от тях пряко свързан с начина на живот и изборите, които правим. И за да ви помогнем да направите най-доброто за себе си, посвещаваме два епизода на предаването „Код здраве“, в които говорим за вредните навици – хранителни, физически, психически и лекарствени, които да избягвате, ако сърцето ви не е „в релси“.
За всичко това водещата Радина Василева разговаря с един от топ кардиолозите на „Александровска“ болница доц. Стефан Найденов. Пациентите му го определят като човек с голямо сърце. За това свидетелстват и четирите престижни отличия „Лекар, на когото българите вярват“, които той получава от 2016 до 2019 г включително. През целия си професионален път доц. Найденов провежда и безплатни прегледи в цялата страна и служи за пример на мнозина свои колеги.

В част първа на предаването той обръща внимание на храната, която както може да ни разболее, така и да ни помогне да бъдем по-здрави. Ето и какво казва доцентът пред камерата на Woman.bg:

- Доц. Найденов, проучване на Медицинския факултет на Университета в Навара сочи, че именно заради средиземноморската диета, на която испанците и италианците наблягат, са двете държави-отличници в класацията, която споменах в анонса. Може ли наистина според Вас храната да оказва толкова голямо влияние върху здравето ни и кои са храните, които са противопоказни за сърдечноболните?
- Абсолютно съгласен съм с тези данни. Факт е, че храната може да повлияе риска от възникване на сърдечни заболявания, а при тези пациенти, които вече са преживяли такива, тя може да намали или да повиши допълнително този риск. Храната повлиява нивото на холестерола, на триглицеридите, на кръвната захар, на телесното тегло, на артериалното налягане. Всяка промяна в тези показатели може значимо да се отрази и на сърдечно-съдовата заболеваемост.Храните, които са полезни за пациентите със сърдечни заболявания: сред най-полезните са зеленчуците и плодовете – ябълки, кайсии, праскови, цитруси, бананите, богати на калий. От зеленчуците това са бобовите култури, царевицата, тиквата, картофите. Замразените, но добре съхранявани плодове и зеленчуци, също имат своите ползи. Също така особено полезни са и суровите ядки, които обаче не трябва да бъдат осолени. Морската риба също е за препоръчване. Консумацията на пълнозърнести храни, на овесени продукти, ориз и оризови продукти носят своите ползи. Млечните продукти, които са на основата на обезмаслено мляко, имат своята полза за пациентите с болно сърце.

- Предимно хората купуват мляко с 3.6% масленост, но ако правилно разбирам, ако те страдат от сърце, то трябва да се насочат към продуктите с 2% и по-нисък процент?
- Определено! Какво показват данните от клиничните проучвания, на които са били подложени хора, посредством средиземноморска диета, част от които и Вие споменахте – ако ние ежедневно консумираме плодове и зеленчуци, бихме намалили риска от исхемична болест на сърцето, сърдечно-съдова смърт или инсулт значимо – с 4% за всяка порция, а с 11% - рискът от инсулт. Този ефект се запазва до общо 5 порции плодове и зеленчуци дневно. По отношение на суровите ядки – само с 30 грама на ден намаляваме риска от сърдечни заболявания с 30%. Ако консумираме поне веднъж седмично морска риба ще намалим допълнително риска от сърдечни заболявания с 15%. Много важни са и фибрите – дори 7 грама на ден, приети с пълнозърнести храни, биха намалили риска от исхемична болест на сърцето с 10%, а този от инсулт- с 15%. Ако повишим приема им, до 10 грама на ден, ще намалим и риска от едно много значимо заболяване – захарния диабет. Затова, комбинирайки всички тези полезни продукти, можем значително да намалим риска от сърдечно-съдови заболявания, както и от много други.


Относно вредните храни и техните съставки – на първо място това е солта. Доказано е, че нашият организъм се нуждае от нея, но той може да функционира напълно нормално с около 1.5 грама сол дневно. Препоръчителните й количества са до 5 грама дневно, особено за пациентите с артериална хипертония, сърдечна недостатъчност и други сърдечни заболявания. А според едно не толкова скорошно проучване ние българите консумираме по около 12 грама сол на ден! Моят съвет е зрителите да помнят, че 85% от солта, която попада в организма ни, идва от готовите продукти, които купуваме от магазина. Това са най-вече полуфабрикати, колбаси, консерви, туршия, тестени изделия. Понастоящем солта е един от най-евтините консерванти, а от друга страна тя може да прикрие недотам добрите вкусови качества на някои храни.
Другите вредни храни – тестените изделия, които са на базата на многолистно тесто, сирената, прекомерната консумация на краве масло, сметанови продукти… практически трябва да изключим от менюто си маргарина, колкото и да е вкусен.

Продуктите, богати на палмово масло, също трябва да бъдат избягвани. Всеки от нас, включително и пациентите със сърдечни заболявания, трябва да консумира по около 200 грама плодове и още толкова зеленчуци на ден, разпределени в от 2 до 5 порциона. Добре е да приемаме и поне 30 грама сурови, неосолени ядки, напитките да са безалкохолни, поне веднъж седмично да хапваме и морска риба. Трябва да избягваме пълномаслените млечни продукти, газираните напитки, тъй като те са богати на захари и подсладители. Също така и храните, богати на наситени мастни киселини - това са животинските мастни киселини. Препоръките са те да съставляват не повече от 10% от общия ни дневен енергиен прием. Много вредни, не само за сърцето, но и за други органи, включително и за карциогенезата, са т.нар. транс ненаситени мастни киселини, чийто допустим прием е до 1% от общия калориен прием.
Правилният хранителен режим, съчетан с други здравословни мерки, могат да намалят болестите и смъртността от сърце с 50 на сто. Дори и най-съвременните терапевтични стратегии, лечението с различни медикаменти, може да намали тези фактори с не повече от 40%.

- Всичко, което казвате, е много впечатляващо, защото след всички тези данни става ясно колко много всъщност зависи от нас, за да бъдем здрави!

- Топката е в нашите ръце и то за дълъг период от време. Когато здравето бъде предоставено в ръцете на лекарите, бих казал, че вече е късно.

Следващият петък разговорът ни с доц. Найденов продължава относно другите навици, които да избягваме, ако сърцето ни не е „в релси“.

Вижте целия разговор във видеото:


Гардероб водеща:



Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS