На 14 ноември отбелязахме Световния ден за борба с диабета. Затова днешният епизод на „Код здраве“ посвещаваме именно на тази тема, с поглед към предвестниците на заболяването. Според статистиката в България от захарна болест страдат около 500 000 души, като същевременно 40% от тях не знаят, че са болни. Когато говорим за диабет тип 2, който често бива „отключван“ заради недобър начин на живот, в първите до 10 години признаците са скрити или неглижирани от пациентите. Какви са те и всъщност можем ли да кажем, че диабетът е „присъда с право на обжалване” днес разговаряме с майор д-р Цветелина Тотомирова от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА.
Тя завършва Медицинския университет в София с отличие през 2002 г. и още от скамейката се отправя към Военна болница. Има две специалности - "Вътрешни болести" и "Ендокринология и болести на обмяната". За нея колегите ѝ казват, че отговаря за „капризите“ на щитовидната жлеза. През 2015 г. успешно защитава дисертационен труд и й е присъдена научна и образователна степен "доктор".
И в света, и у нас се увеличава честотата на заболяването на щитовидната жлеза. С какво се свързва „излизането й от релси“, д-р Тотомирова?
Все още само се предполага каква е точната причина. Едно от предположенията свързваме с подобреното диагностициране – вече разполагаме с голям достъп до съвременни диагностични методики. Друга от причините има общо с повишения радиационен фон, който наблюдаваме след годините, в които регистрирахме аварии в АЕЦ, както и с употребата на различни средства за комуникация. Друга причина е повишеният прием на йод в годините на йодна профилактика, като се стигна до предозиране.
-Кои са „предвестниците” на захарния диабет тип 2? Лесно ли е да разпознаем „предупредителните сигнали”?
-Трудно е да разграничим самите предвестници от състоянията, които водят до захарен диабет. Но той не е присъда, имаме съвременни възможности, с които да го контролираме. Истината е обаче, че повече внимание трябва да обърнем на състоянията, които са т. нар. предвестници. Един от основните е повишаване на телесното тегло и затлъстяването, за което се смята, че придобива епидемични стойности, както в България, така и в света.
-Как можем да попречим на предиабета да се превърне в диабет?
-Трябва да обърнем внимание върху всички тези „предвестници“ и да ги лекуваме още преди захарите в тялото да се увеличили, преди да са настъпили необратими промени, които ще доведат до развитието на заболяването. Така че едно от най-важните неща, на което трябва да обърнат внимание пациентите, е генетичната предиспозиция. Захарният диабет тип 2 е едно от заболяванията, което се предава в поколенията. То не е наследствено в тесния смисъл на думата, но генетичната предиспозиция се предава. И носейки тези гени, заедно с неправилното хранене, трупането на килограми, може да доведе до развитие на заболяването. Има множество въпросници за оценка на предразположеността на пациентите към захарен диабет и може би ние трябва да акцентираме вниманието си точно на такъв тип пациенти.
-Научно доказано е, че диабет тип 2 „дреме” в гените като във всяко следващо поколение предразположението се предава по-рано. Бихте ли обяснили този принцип?
-Заболяването се подмладява. Ако баба ми е развила диабет на 65-70 г, то при следващото поколение има риск той да се развие на по-ранна възраст, а при нас – още по-рано. По настоящем все по-често се наблюдават пациенти около 40-45 години, които отключват захарен диабет тип 2, което беше нетипично в миналите години.
Вярно ли е, че чрез промяна в поведението и ежедневните навици на хората е възможно е да се предотвратят 70% от случаите на развитие на захарен диабет тип 2?
Категорично е доказано, че правилният начин на живот – регулярно и балансирано хранене, спортен живот, в крайна сметка може да отложи много заболяването и практически да не се стигне до неговата клинична изява. Редукцията на телесното тегло, балансираната физическа активност, в съчетание с хранене, което е регулярно, без твърде много бързи въглехидрати, с включването на много плодове и зеленчуци, имат значение за развитието на заболяването.
-Наскоро изнесохте данни, според които се наблюдава увеличаване на случаите на деца, страдащи от захарен диабет тип 2. Какви са причините и за какъв процент говорим?
-В България няма данни какъв е точният брой на засегнатите деца, но той се увеличава. Вредните храни и ниската физическа активност обаче водят именно да развитие на заболяването. Тип 2 захарен диабет не се изявява остро клинично, защото дълги години няма типична симптоматика. Съхненето на устата и повишеното отделяне на урина не са типичните изяви на заболяването в ранните етапи. Затова, независимо дали имат генетична предразположеност или не, родителите трябва да обръщат внимание на профилактика на детето си. Още в детството те трябва да изградят здравословни навици у него – нещо, което ще даде отражение на целия му живот в последствие. Ролята на родителят е изключително важна – с примера и с контрола си.
-Какви са изследванията за поставяне на диагноза?
-По принцип поставянето диагноза за захарен диабет тип 2 е еднотипна, независимо от възрастта. На първия етап чисто ориентировъчно можем да попълним тези въпросници, за които вече споменах, относно начина на хранене, движението, генетичната предразположеност и още. От там нататък, ако имаме съмнения като потенциално болен, трябва да се обърнем към ендокринолог. Той съответно назначава няколко кръвни изследвания – кръвна захар на гладно и след нахранване, гликиран хемоглобин, плюс един обременяващ тест с глюкоза, който все още се смята за абсолютен стандарт в определянето на това има ли нарушение обмяната на въглехидратите. Диагнозата не е трудна, а това да се сетим да мислим за именно това заболяване.
Четете още: Код здраве: Опасни ли са изкуствените мигли
