Автор
Радина Василева

"Код здраве": Ранна диагностика на болестта на Паркинсон

Днес ще насочим вниманието си към една група заболявания, които започват абсолютно безсимптомно и са толкова коварни, че могат да преобърнат начина ни на живот на 180 градуса.

Всичко започва от образуването на един специфичен, лош белтък в мозъка. Болестта на Паркинсон се отчита по-често след 55-60-годишна възраст, като у нас от нея страдат около 20 000 души. Масовото схващане, че ако има треперене на ръцете, то има паркинсон, и обратното, се оказва грешна. Днешният ни гост ще ни каже и покаже кои са измененията в мозъка, които причиняват това дегенеративно състояние, както и какво представляват най-новите методи за ранна диагностика.

Акад. Лъчезар Трайков защитава два пъти своята професорска степен – един път във Франция и втори път – седем години по-късно, когато се връща в България, където не признават документа. Днес той е не просто професор, а академик на науките, и не просто академик към БАН, но най-известният български специалист в областта на деменциите. Ръководител е на Катедрата по неврология към Медицински университет – София, шеф на клиничния и на научноизследователския екип в „Александровска“ болница, специализиран в диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции, Паркинсонова болест, атипични паркинсонови синдроми и други заболявания на централната нервна система. Акад. Трайков завършва медицина през 1983 г. в университета, в който сега оглавява катедра.

По отношение болестта на Паркинсон е един от хората, които за първи път създават комплекс от маркери за ранна диагностика и изработва скринингова програма за разкриване на начална деменция. Той има оригинални приноси и в оценка на когнитивните симптоми във всички стадии на паркинсон и в проучванията върху патогенезата на заболяването.

Акад. Трайков, покажете ни кое е мястото в мозъка, в което се образува въпросният лош белтък, отговорен за болестта на Паркинсон?

Мястото на лошия белтък се намира в т. нар. черна субстанция в мозъка, в която в един момент по неизвестна причина започват да умират неврони. Дълго време считахме, че болестта на Паркинсон започва от тук. Лошото е, че мозъкът има огромни компенсаторни възможности и се оказа, че болестта далеч не започва от тук, ако искаме да говорим за ранна диагноза. Ние винаги сме свързвали болестта на Паркинсон с треперещите крайници, скованата походка - леко преведена, със ситни крачки. Ако говорим за тези симптоми, то в тази структура трябва да са загинали вече поне 60-65 на сто от невроните, за да започнат да се проявяват тези двигателни изменения. Има признаци, които се проявяват 10-15 години преди това. Нашата неврологична специалност е изключително тежка, тъй като за повечето от заболяванията трудно имаме окончателно лечение. И тогава спасението е ранната диагностика. С магнитен резонанс и позитронна емисионна томография ние можем да видим някои промени, които вече са започнали. Когато говорим за ранни симптоми се оказва, че въпросният лош белтък започва да се отлага по-ниско, в ствола на мозъка. Кошмарните сънища са именно симптомът, който ни подсказва за стартирането на тези процеси - нещо, което дълго време пропускахме. Тези сънища са много особени – със силни викове, с разпръснати движения и посягане към партньора в леглото.

Тези действия по време на сън през какъв период от време могат да се появяват?

- Не са всяка нощ. Друг ранен симптом е депресията. Ако започва за първи път след 60-годишна възраст трябва да ѝ се обърне особено внимание. И ако пациентът не отговори адекватно на лечението с антидепресанти, почти винаги се консултира с невролог или се изпраща тук за изследване с магнитен резонанс или със позитронна емисионна томография.

През 1817 г. за първи път болестта на Паркинсон се описва от английския хирург Джеймс Паркинсон. Два века по-късно все още е загадка как функционира човешката черна кутия и какво да бъде лечението на деменциите. Защо е толкова трудно?

- Заем целия механизъм на увреда на мозъка – още от появата на т.нар. лош белтък. Защо обаче той се появява – до ден днешен не успяваме да разгадаем. Който стигне първи до отговора, ще получи Нобелова награда. Напредваме с ранната диагноза, променихме качеството на живот на много от неврологичните болести, но имаме още път. Няма радикално лечение на Паркинсон, но ако днес на един човек се постави диагнозата на 45-50-60-годишна възраст, при едно правилно лечение от добри специалисти, той може да се пенсионира не по болест, а по възраст, и след това след пенсионирането не паркинсонът да е причина за нарушаване неговото качество на живот. Всеки етап от лечението се поема от НЗОК.

Пациентите, които не страдат от подобни пристъпи по време на сън, не са в депресия, не им треперят ръцете, трябва ли да дойдат превантивно на преглед при Вас?

- В никакъв случай, не е редно.

С какви други заболявания може да се обърка Паркинсон, когато говорим за ранни прояви?

- Много хубав въпрос. Последните години нашият екип има съществен принос в тази област. Обединени от 2 европейски консорциума, участваме в изучаването и ранната диагностика на междинни форми, които са нещо средно между Паркинсон и Алцхаймер. Добрата новина е, че тези пациенти се повлияват по-добре от лечението в сравнение с това за класическите форми на всяко от двете заболявания. Също така Паркинсон може да бъде объркан с фронтотемпорална болест, от която страдат не по-малко от 10-15 хил. българи, голяма част от които са в психиатрични заведения, защото започват със симптоми, подобни на депресията или манията. Магнитният резонанс и скенерът са задължителни, защото с тях можем да установим каква е болестта, както и междинните форми, когато се касае до дегенеративни нервни болести.


Дайте съвет за нашите зрители как да поддържат в добро здраве своята черна кутия?

- Като продължават и след 60-годишна възраст да водят максимално активен живот. Една профилактика на мозъчно стареене започва още с началото на професионалния път – започваш работа на 30 години и от този момент знаеш, че трябва да съчетаваш умствената работа с физически упражнения, със средиземноморска диета да поддържаш социални контакти. Когато говорим за по-възрастното население, е важно да отбележа, че контактът с останалите не трябва да се ограничава само с гледането на внуците, не трябва да се плашим и от новия софтуер на компютъра или на телефона.

Не пропускайте и предишния епизод на предаването Детска градина и първи учебен ден, стресът от промяната

Гардероб водеща:



Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS

Четете още: "Код здраве": Какво е да си първият, отстранил тумор на бял дроб с робот