Автор
Радина Василева

Код здраве: Враговете на рака на гърдата

Днешният епизод на предаването „Код здраве“ посвещаваме на най-често срещаното онкологично заболяване при жените, което е на второ място по причиняване на смърт. На всеки 19 секунди в света една жена бива диагностицирана с него. А на всяка минута друга губи битката...

Заболеваемостта от рак на гърдата в световен мащаб нараства с непрестанни темпове, а възрастовият диапазон става все по-малък. А за страната ни сблъскалите се с диагнозата дами на възраст между 30 и 35 години всяка година се увеличава. Шокиращо, но факт - най-младата пациентка е едва на 14 години… Наследствената обремененост и начинът на живот на модерната дама са сред водещите рискови фактори. Към тях спадат хормоналните терапии, пушенето, нездравословното хранене, стресът, все по-късното раждане…

Д-р Мирослав Георгиев

Но има и добра новина. Ракът на гърдата е лечим при 98% от жените, ако се открие в най-ранния, първи стадий. Ето защо скринингът и превенцията са за предпочитане пред вярването на много дами, че „точно на мен това няма да ми се случи“. Днес по темата водещата Радина Василева разговаря със специалиста на „Майчин дом“ д-р Мирослав Георгиев.

Той е управител на Медицински център „Майчин дом“, част от Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология в София. Д-р Георгиев е специалист психиатър с над 20 години опит и извършва прегледи с термографска технология за ранно диагностициране на рак на гърдата – един от враговете на заболяването. Ако прегледът е не в последната минута, а профилактичен.

- Д-р Георгиев, кои са съвременните бичове, причиняващи рака на гърдата?

- Вие споменахте някои от тях. Това са вредните фактори на живот като тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, късно раждане. Нормалната репродуктивна възраст е от 16 до 26 г., когато жената е в най-добра физическа и хормонална форма, в която да износи една здрава бременност с минимални рискове за плода. Съвременната жена обаче отлага раждането за по-късен момент и това увеличава процентът на генетичните заболявания, рисковете стават все по-големи във възрастта над 30. Тогава те се увеличават в пъти, а не просто в проценти.

- Колко често жените с фамилна обремененост трябва да посещават мамолог и колко често – тези без такава?

- Смята се, че фамилната обремененост е един от рисковете, но той не е с толкова голяма тежест за рака на гърдата. Тя се отнася за между 4-8%, но при останалите 92%-96% са в предиспозиция за поява на заболяването поради спонтанни мутации на телесните клетки. В една нормална ситуация, без наследствена обремененост, е напълно достатъчно жената да посещава мамолог на 12 месеца, на 6 месеца – при наличие на фамилна наследственост и на 3 месеца – при по-висок риск.



- За първи път в страната ни именно „Майчин дом“ прилага интересна система за скрининг от ноември 2018 г. насам, която изследва изменения в температурата в областта на млечните жлези и изкуствен интелект дава резултат до няколко минути. Разкажете ни за нея?

- Може да се каже, че бяхме първи в света, веднага след патентоването на метода в Полша. Той е разработен от водещи полски учени в сътрудничество с Ягелонския университет, с института „Мария Склодовска-Кюри“, които са водещи в тези области на медицината. Методът е много актуален, защото представлява матрици от течни кристали, които се разполагат върху капсула със специален дизайн, която отговаря на формата на гърдата. Информацията от термографските снимки се прехвърля върху таблет и чрез интернет се изпраща в телемедицински център във Варшава. Там супер мощни компютри, които правят по 300 млрд. операции в секунда чрез технология, наречена Braster interficial intelligence, обработват тези изпратени от нас от 90 до 150 изображения и ги сравняват с база данни от 100 хил. изображения, подбрани предварително. Така им се прави анализ по седем критерии, които представляват зони с повишена температура, зони с най-ниска температура, физиологични структури, повтарящи се структури, зони от аксиларната област. Основното, което търси методът, е именно температурната и структурна симетрия между гърдите. Винаги където има новообразуван тумор имаме неоангиогенеза – образуване на нови кръвоносни съдове, чиято функция е да подхранват тумора. Именно тази локално повишена температура хваща методът. Точността му е изключително висока – от 3 мм нагоре, което е много добре, защото при самостоятелен преглед от жената могат да се установят образувания, които са само повърхностно разположени и са с големина от 1 см нагоре. И ето тук идва мястото на метода – веднага след самостоятелните прегледи, които жената извършва и преди ултразвуковия преглед, преди мамографията, преди ядрено-магнитния резонанс.

- Тоест това е начин, по който вие лекарите да насочите вниманието си в кои области потенциално има проблем?

- Точно така. Както сега във връзка с Корона вируса навсякъде разполагат термокамери, за да установят хората с повишена температура, ние по същия начин намираме повишената температура в гърдата. Именно структурната и температурна асиметрия ни насочват за проблем, защото туморът винаги се появява само в едната гърда.

- Оказва се, че методът е много подходящ за дамите с импланти, тъй като мамографията при тях е неприложима, а ултразвукът дава недостатъчно пълни сведения. На какъв принцип тази система хваща измененията?

- Наличието на импланти действително затруднява ехографистите. Хубавото е, че този метод е изключително удобен за тези дами и те могат съвсем спокойно да го провеждат, независимо от големината на имплантите.

- Кои изменения на гърдата системата не може да установи?

- Както казахме, има някакъв граничен размер от 3 мм и всичко от този размер нагоре се вижда. В момента, в който открием положителен резултат, правим контролен ултразвук, биопсия. Открива и кисти, те се виждат, тъй като тези термограми представляват цветно функционално изображение на гърдата. Виждат се разширените участъци на млечните жлези, но самият метод и след това визуалният контрол от медицински специалисти, могат да направят ясно разграничение между киста и раково образувание.

Защо ракът на гърдата все още продължава да бъде диагностициран твърде късно в България?

Не само у нас, но и в световен мащаб, залисани покрай натовареното ежедневие хората все по-често пропускат профилактични прегледи, може би е и въпрос на здравна култура. Благодарение на вас медиите напоследък много се шуми около тези проблеми - като рак на гърдата и на яйчника. И жените все повече обръщат внимание. Все по-млади жени идват във възрастта между 20 и 30 г., както и между 30 и 40 г. Де факто повече от половината дами са на възраст под 50 г., което е изключително добре. Моята най-млада пациентка с доказана диагноза е под 30 г. Имаме и такава, която беше провела изследването миналата година, но при повторното му провеждане през тази вече имаше промени. Така че не трябва да ни успокоява, че веднъж сме получили отрицателен резултат, трябва да се следим редовно.

- Освен навременния скрининг кои са останалите врагове на рака на гърдата?

- Наднорменото тегло. Задължително жените трябва да следят този проблем. Както и недостатъчната физическа активност, обездвижването. Според мен един основен фактор са химически обработените храни, защото самият факт, че има такива, които са със срок на годност от 2 г. означава, че са пълни с химия. Тези химически вещества до голяма степен могат да образуват ракови процеси в тялото. Максимално стремежът трябва да е към домашно приготвена храна, да знаем нейния произход. Хипократ е казал, че най-доброто лекарство е храната.

Вижте целия разговор във видеото:

Гардероб водеща:


Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS

Четете още: Код здраве: Какво става с кожата ни при екстремен климат

*В месеца на любовта раздаваме награди. Спечели парфюм за теб и любимата ти приятелка, като харесаш нашата Инстаграм страница. Участвай в играта ни и можеш да спечелиш страхотен подарък от BOUCHERON!