Когато сме болни, те са тези, на които разчитаме най-много. Понякога, ако се налага да чакаме обаче, си позволяваме да ги ругаем, „да си търсим правата“. Ако нещо не ни хареса, пускаме сигнали до медиите или в социалните мрежи. И така част от тях стават „негодници“ и „убийци“. Някои от тях, особено грижещите се за спешните случаи, дори си отнасят покрай ругатните и някой и друг шамар, юмрук, ритник.
И си мислим, че те са длъжни да ни оправят. И да са любезни и усмихнати, дори когато са преуморени, затова че работят на няколко места, имали са операции, продължаващи цял ден или са притеснени за пациент. Те са тези, които работят най-много по празниците, докато ние се забавляваме. И са тези, за които сякаш не си позволяваме да допуснем, че също понякога могат да сгрешат. Защото и лекарите са хора, също като нас.
Проф. Николай Габровски
Днес по темата в „Код здраве“ Радина Василева разговаря с проф. Николай Габровски, който е трето поколение неврохирург. Зам.-директор е на „Пирогов” и началник на Клиниката по неврохирургия. Освен това е Национален консултант по неврохирургия и председател на Българското дружество по неврохирургия. От 2018 г. е и заместник-председател на Българския лекарски съюз. Специализирал е във Франция, Германия и Белгия. И е от докторите, които могат да вдъхнат кураж и надежда и на най-отчаяния пациент.
Проф. Габровски, един лекарски пропуск може да коства човешки животи – както на този, който е лекуван, така и на онзи, който го е лекувал. И ако в първия случай говорим за смърт или трайна увреда, то във втория става дума за сериозни финансови и професионални загуби. Има специалисти, които никога повече не слагат бялата престилка. Вие сте зам.-председател на БЛС и си контактувате с ужасно много доктори. По Ваши наблюдения дават ли си сметка младите ви колеги за всичко това?
- Безспорно понякога изходът от лечението не е точно такъв, какъвто искаме или очакваме. Но тук трябва да се направи ясна разлика между „тежък ход на заболяването“ и „медицинска грешка“. За жалост, много често, почти всяка ситуация, която е свързана с неудача, неблагоприятен ход, се класифицира като лекарска грешка, което е неправилно. Законът има две хипотези – грешка поради немарливост, тоест някой не си е свършил работата както трябва, както и – грешка поради небрежност, заради подценяване на ситуацията, в която се намира пациентът и неизползване на познания. Факт е, че, колкото и да не ни се иска, и ние докторите не сме безгрешни. Медицината напредна в такава степен, че вече знаем как да се борим с много неща, които се смятаха за нелечими по-рано. И въпреки този огромен напредък, все още не можем да контролираме всички ситуации и лошият ход на заболяването понякога е факт.
По данни, които Столичната колегия на Българския лекарски съюз представи по време на семинар, в който участие взехте и Вие, в Германия близо 500 души губят живота си на година вследствие на лекарски неточности. За страната ни няма официална статистика, но съм сигурна, че имате наблюдения в кои специалности се допускат най-много грешки?
- Отново не трябва с лека ръка да говорим за лекарски грешки, защото дефиницията е много трудна и не е задължително в Германия тя да е дефинирана по същия начин, както в България. Това е и проблем при създаването на т.нар. регистри, тъй като при липса на ясна дефиниция има много голяма вероятност да залитнем в една или в друга посока. Това е и причината на много места да няма такива регистри. Вие ще се учудите, но е факт, че в хирургията няма ясна дефиниция за това какво е хирургично усложнение за цяла Европа, камо ли за цял свят. Темата е много трудна и е много деликатна. Знае се, че винаги, въпреки всичките ни усилия, има определен процент от случаите, при които се получава кръвоизлив, инфекция, емболия. Във всички големи болници има борба срещу това нещо и всички системи на здравеопазване се мъчат да намалят този брой случаи. Това става по няколко линии – чрез постоянното обучение на лекарите, процес, чийто термин за България е „продължаващо медицинско обучение“. Това е един от начините да гарантираме, че лекарите са квалифицирани според последните достижения на науката. Другото, което трябва да имаме предвид, е че извън личната подготовка трябва да има и подобрение на системата за да няма т.нар. системни грешки, които са и по-страшни, защото от тях могат да бъдат засегнати много повече хора. Използват се различни методи – въвеждане на електронни досиета, на електронни чек листи, при които при постъпване на болния се отбелязва всяка стъпка от лечението, за да може да се намали рискът от пропуски. Именно това е развитието на системите на здравеопазването – как ние в следващата година да имаме по-малко усложнения, по-малък брой смъртни случаи и да сме излекували повече хора.
Най-рисковите специалности – тези, които имат най-тежка патология и неврохирургията, е типичен пример. Част от заболяванията в тази област засягат мозъка и важни негови структури. Понякога работата с тези структури на практика води до инвалидизация след една интервенция. В някои случаи има много голяма заплаха и от смърт. Тук трябва да се прецени какъв е балансът между евентуалните ползи от хирургията и рисковете, които поемаме. Друг пример е кардиохирургията, и трябва да се прецени какви рискове се поемат, когато едно сърце трябва да спре да бие и трябва да се извършват различни сложни манипулации.
В света се забелязва тенденцията, че именно върху най-рисковите специалности има много голяма юридическа тежест с предявяване на различен тип искове за неудачи и лекарски грешки. За съжаление в някои държави колеги започват да отказват да правят такива операции, именно за да избегнат рисковете от последващо преследване и предявяване на искове. Това за мен е една много тъжна практика, защото, ако един човек има по-голям шанс да живее след сложна операция, макар и при един висок риск, то този риск трябва да бъде поет. И ако тази тенденция продължи да се задълбочава, накрая ще се окаже, че най-тежките случаи няма да има кой да ги оперира и да се занимава с тях.
Чуваме за такива случаи и в България, така че и ние сме част от тази световна тенденция…
- Да, движим се по една утъпкана пътека. Бих казал, че в САЩ е най-развита тази юридическа практика за всичко да може да се предяви иск. Европа също има развитие в тази за мен не съвсем благоприятна посока. И ние вървим по тези стъпки. Но не ме разбирайте погрешно – ако човек смята, че правата му са нарушени, или че ние по някакъв начин не сме си свършили работата, той трябва да го заяви, има компетентни органи, които да направят проверка. Тук е и може би по-правилният подход – почти навсякъде по света хората с подобен проблем се обръщат към адвоката си или към съответните органи, а не отиват директно през медиите да се опитват да издадат присъда.
Това, което казвате за медиите, е много ключово – преди Съдът да се произнесе, част от тях понякога излизат с гръмки заглавия и обвиненията за лекарска некомпетентност, немарливост, лобизъм, определения като „лекари убийци“… Имате ли колеги, които са така прибързано обвинявани и какво се е случвало с тях после?
- Такива случаи съвсем не са малко. Безспорно е, че когато бъде представена една такава трагедия, независимо дали с увреждане на човека или неблагоприятен, дори смъртен изход, можем лесно да кажем „ами то лекарят е виновен“. Истината обаче е доста по-дълбока и сложна, в повечето случаи тя изисква много по-сложен анализ. Не си мислете, че тук искам да прикривам грешки. В никакъв случай. Когато някой е допуснал поради незнание или немарливост да пострада друг човек, е редно той да понесе своите последици. Но в огромната част от случаите не става дума за това. Такива примери в медиите има множество и ако в последствие се докаже, че не е имало нарушения, остава една голяма болка и в много случаи разбита професионална и лична съдба. Защото ние лекарите работим в много стресова среда, но едно обвинение, буквално в убийство, което се разпространява сред медиите и агресията, която това поражда, за нас са изключително болезнени. Сред младите колеги, които търсят професионалния си път извън България, според мен заплащането в някои отношения идва на второ място. На първо място е по-скоро агресивната среда – както по отношение на поведението на пациентите, което е понякога абсолютно необосновано агресивно – не само вербално, но и физически, така и по отношение реакцията, която се среща в средствата за масова информация и изобщо в медиите, когато малко прибързано биваме обвинявани в страшни грехове…
Следващият ми въпрос към Вас щеше да бъде какво трябва да се промени, но така като Ви слушам, то е на първо място да станем по-толерантни, добри и търпеливи един към друг като общество…
- Ние узряваме като общество, лекарите - като поведение, медиите – като отношение към медицината. Няма да стане за един ден, но това, което казвате, е именно посоката, към която трябва да се отправим.
През 2022 г. София става европейска столица на неврохирургията. Какво да очакваме и на какъв етап от подготовката сме?
- Радвам се, че задавате този въпрос, защото в последно време непрекъснато здравеопазването се опитват да го свързват с лоши новини, а всъщност в него има много добри новини. Всеки ден има хора, които са излекувани, всеки ден има хора, които са спасени. Гледаме си ежедневно работата и нашите успехи като лекари и като медицина са много повече, отколкото неуспехите.
И тук става дума за един друг успех, който беше постигнат в края на миналата година. Европейската асоциация по неврохирургия реши, че следващият конгрес, който е през 2022 г., ще бъде в София. На практика два са най-големите световни форуми, които се провеждат в тази област – единият е на Световната федерация по неврохирургия, а другият – на Европейската. За нас това е голямо признание, защото очакваме няколко хиляди души от цял свят – цветът на неврохирургията, които в рамките на няколко дни в София да обменят опит и идеи.
Вижте целия разговор във видеото:
Гардероб водеща:
Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в:
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
Четете още: Код здраве: Най-честите усложнения от грип
