Международен ден за борба с насилието над жени – възможните сценарии

25 ноември 2021 | 07:47
5753
0
Снимка: huffingtonpost.com
0

Насилието по света за жалост винаги е било и продължава да бъде феномен с болезнено изявен характер в човешките взаимоотношения и ежедневие. То прекрачва всякакви граници – социални, религиозни, икономически, етнически и расови. Една от най-страшните негови прояви е, когато бива насочено срещу по-слабия и беззащитния – жените и децата.

Какво сочи статистиката

Тревожната статистика сочи, че всяка трета жена по света е жертва на домашно насилие. В Европа всяка пета жена е малтретирана вкъщи.

По данни на Агенцията на ЕС за основните права пък близо 1 милион жени в България признават, че са преживели домашно насилие.

Националната мрежа за децата също разкрива стряскащи цифри относно малтретираните у нас мълчугани - между 2 хиляди и 3 хиляди са децата у нас, подложени на кошмара, наречен “домашно насилие“ всяка година.

Насилието обаче, във всичките му форми и прояви, не спира дотук. Колкото и странно да звучи, мъжете също не са подминати от тормоза на домашното насилие. Процентът на мъжете, които признават, че са били жертва на домашно насилие, нараства все повече.

По данни на световната статистика от 2014/15 година 4% от мъжете и 8,2% от жените по света признали, че са преживели домашно насилие от партньорите си. В сравнение, процентът на мъжете, които са заявили, че са били жертва на такова насилие през 2016 г., е скочил от 4% на 13.2%. При жените разликата също е фрапираща – от 8,2% на 27,1%.

Ако трябва да направим сбор на тези данни, 2,2 милиона са мъжете в световен мащаб, които страдат от домашно насилие, а 4,5 милиона от жертвите са жени. Една от всеки четири жени и един на всеки шестима мъже страдат от домашно насилие през живота си.

Силният пол в случая може да е насилен както физически, така и психологически - чрез заплахи, уронване на престижа пред трети лица, заплашване чрез децата. Според изследването мъжете и жените, които са обект на домашно психическо и емоционално насилие, обикновено не търсят помощ, защото са икономически зависими от насилника си.

Форми на насилие

Насилието може да бъде проявено под най-различни форми – като се започне от поведение, граничещо с безразличие и нехайство, премине се през икономическо насилие, словесни ругатни, психически и емоционален тормоз, и се стигне до физическа саморазправа и сексуално насилие.

Най-разпространените възможни сценарии


Когато се каже насилие, повечето хора си представят тежко, физическо или сексуално насилие, но не винаги това е така. Хората рядко си дават сметка, че икономическата принуда, контролиращото поведение - когато се държи сметка в колко часа се прибираш, какво си правил днес, с кого си излизал, също е насилие. В тази връзка съществуват различни схеми, вариации и сценарии на насилието, касаещи членовете на едно семейство. Да видим какви са най-разпространените варианти за домашно насилие в семейството у нас:

- По време на развод

Стресът, на който са подложени в много от случаите двама партньори по време на бракоразводно дело, неминуемо може да окаже рефлекс и върху тяхното поведение. Сред най-честите причини при този случай, които могат да провокират насилие – психическо или физически, са например случаите на спор между двамата бивши партньори, касаещ правата над детето или недвижимото имущество.

- При разделени партньори, когато единият има нова връзка, а другият е сам

Обикновено при такива обстоятелства изоставеният партньор започва да се чувства все по-самотен, нещастен и отхвърлен. Това му състояние често пъти провокира у него прояви на пасивна агресия и психически тормоз спрямо бившата половинка или нейния нов партньор. Отхвърленият започва да изпраща заплахи, а ако има общо дете с бившия си партньор – дори да отправя закани, че ще го вземе под свое попечителство.

- Когато единият родител настройва детето срещу другия

Това е една от най-големите грешки, които правят родителите, след като се разделят. От страх да не загубят доверието и обичта на детето си, те започват да го настройват срещу другия родител, без да осъзнават, че по този начин нанасят не само психическо и пасивно насилие над бившия си партньор, но и сериозна душевна рана в съзнанието на детето си. 

- Когато единият или двамата родители оказват физически и/или психически тормоз над детето

Неправителствените организации за защита на децата и жертви на домашно насилие призовават да се постави сериозен акцент върху този проблем. Според тях трябва да се търси отговорност не само от страна на пострадалите от домашно насилие родители, но да се чува и мнението на детето, което е поставено в подобна ситуация, отказва контакт с родителя си насилник или се намира под сериозен психически стрес.

- Когато единият от партньорите държи под финансова зависимост другия

Едно от най-често срещаните в нездравите семейни взаимоотношения явления в последно време. Опитите на мъжа или жената изцяло да контролира семейния бюджет и сам/а да взема финансовите решения и да си присвоява всички семейни доходи унищожават психиката и довеждат до депресия и отчаяние зависимия от него партньор.

Истината е, че жертвите на домашно насилие, в сравнение с други пострадали от същите по вид престъпления, са в много по-уязвимо положение и много по-застрашени от последващи посегателства с извършителя именно поради близостта си. Ето защо неправителствените организации искат България да ратифицира Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), приета през 2011 г.

Предоставя ли държавата помощ за жени жертва на насилие?

- Днес съществуват услуги за жертви на престъпления и домашно насилие, но те се предоставят предимно от неправителствени организации и броят им е крайно недостатъчен.

- Установените от няколко години насам горещи линии и социални услуги за жертвите на насилие разчитат главно на външни източници за финансиране.

- Съществуват над 16 горещи телефонни линии, управлявани от женски неправителствени организации, които предоставят психологическа и правна помощ на жени жертви на насилие в различни градове в България. Нито една от тях не е безплатна.

- Има два кризисни центъра в страната. Кризисният център на Асоциация “Анимус” може да приюти шест жени за период от три до седем дена, докато кризисният център на Фондация “Дива” може да подслони осем жени за период до десет дена.

- Никъде в страната няма програма за мъже с агресивно поведение, които са извършили домашно насилие.

- Според Закона за защита срещу домашното насилие извършителят може да бъде задължен да посещава специализирани програми. Но тъй като в момента такива програми не съществуват, тази възможност не може да бъде използвана.

Споделете ни вашето мнение или опит по въпроса. Озовавали ли сте се Вие/или Ваш близък, в даден момент от живота си, в позицията на жертва на домашно насилие?

Четете още: Ако любовта боли, не е любов! (Видео)

Още по темата

Коментари

Добави Коментар

Най-четени