"Отгледана" - така определи ужасяващата катастрофа на бул."Сливница" експертът по безопасност Алекси Кесяков. Много от нас нямаше да се сетят точно за тази дума, но трябва, с огромна доза горчилка, да си признаем, че е съвършено изчерпателна за случая, както и за мелето на Георги Семерджиев през миналото лято. Както и за много други ПТП-та на пътя.
Ние не сме олицетворение на сегашните си действия. Те са олицетворение на целия ни живот и на това как са се справили родителите ни в това да ни отгледат и направят човеци. И макар да изглежда съвсем ясно в какви ценности трябва да възпиташ едно дете, всъщност прекалено много майки и бащи явно не се справят с тази работа. Иначе нямаше да има толкова убийци на пътя, които и до този момент, сигурна съм, са в луда надпревара по "Околовръстното", "Цариградско" или бул. "България.
)
При всяка ужасяваща новина за катастрофа на пътя, при която автомобил е отнел живота на пешаходец или на шофьор, ние назоваваме виновниците с имена. И в случая на "Сливница" виновникът си има име - Адриан Антонов, за когото е наш граждански дълг да проследим дали ще си получи заслуженото и ще отиде, където му е мястото. На тъмно, зад решетките. И не, не може да ни е жал, защото е на 18 и му предстои бал. Не може и да ни е жал, защото според родителите му той е "добро дете. Не пие и не пуши". По нито един параграф не може да ни е жал. Жал ни е за Ани и Явор, които също бяха едва на прага на живота си, които щяха да се оженят и да създадат семейство. Но само ако не бяха буквално пометени на пешеходната пътека до блока, в който са живеели.
)
Има много други потенциални убийци на пътя, които нашето общество си е отгледало, но те все още нямат имена. Докато не стане белята и не отнемат нечий живот.
През последните дни обаче попаднах на пост в социалните мрежи, който засяга друга важна тема. Отговорността не само на шофьорите, но и на пешеходците, защото и те са част от движението. И макар шофьорите да са длъжни да ги предпазват на пътя и винаги да спират, когато има минаващи на пешеходна пътека, пешеходците също трябва да бъдат внимателни.
Сигурно много от вас са изпадали в инфарктни ситуации, благодарение на пресичащ човек, който буквално е изскочил пред колата му. Не са малко и случаите, в които пешеходците пресичат без дори да се огледат, напълно омагьосани от телефоните си и също толкова незаинтересовани дали колата, която се движи, ще може да спре достатъчно бързо. И любимата ми комбинация - поглед в телефона и слушалки в ушите. Пълна изолация от случващото се на пътя, но все пак участващ в обстановката. И тръгва смело към отсрещния тротоар. Без значение колко близо се намира колата до него, без значение дали има видимост (затова, шофьори, в града и по малките улички се кара БАВНО), без дори да се огледа. Защо, бе хора, защо?
Не е ли по-правилно, когато се подготвяме да пресичаме, първо да ударим едни спирачки на краката, да се поогледаме - отляво, отдясно и да стъпим на пътеката, едва когато ни дават път? Независимо че по правило можем да стъпим и шофьорите са длъжни да се съобразят. Но някак си, когато знаем, че живеем в дивашка обстановка, е по-добре да изчакаме, отколкото да се превръщаме в черна статистика. Както се казва - целта е да се разминем, а не когато стане катастрофа да нищим колко сме били в правото си.
Друг "любим" момент е, когато все пак пешеходецът тръгне правилно по пътеката, но го прави много, много бавно и протяжно. Като на моден подиум. Изключваме възрастните хора, които са трудно подвижни.
Има и симпатяги, които изкачат внезапно на пътя дори там, където няма пешеходна пътека. И ти "скачаш" на спирачките, просто за да го спасиш, просто защото много е бързал да пресече.
Не търсете връзка между тези думи и случилото се на бул. "Сливница". Няма извинение за Адриан, който се е движел със 130 км/ч на оживено място, виждайки че има пешеходна пътека. Никой няма право да отнема друг човешки живот, той е отнел цели два.
)
Призивът тук е друг - шофьори и пешеходци, използвайте пътя културно. Родители - научете децата да бъдат човеци. С обноски, с познания за оцеляване, с грамотност на пътя. Защото времето лети, а моментът, в който вашето дете ще излезе на пътя само не е толкова далеч. Направете всичко възможно да го опазите чрез възпитание. Всичко започва от семейството.
