Автор
Антония Михайлова

Да си спомним за незабравимата Катя Паскалева: Защо забравихме, че всичко е тленно

Наричат я актрисата – картина. Красотата ѝ, бликаща от дълбоките ѝ и чувствени бадемови очи, е покоряваща, а мащабите на нейния талант превърнаха кинозаглавия като „Козият рог“, „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“ в златен алманах за бъдещите поколения творци на седмото изкуство.

Отдадена на театъра и киното, тя е готова да слезе в най-дълбоката бездна заради тях. Любов за цял живот. До последен дъх. На театралната сцена тя е Йовковата Албена, Чеховата Нина Заречная, Розалинда на Шекспир, Вела от спектакъла „Вампир”, Лавиния в „Тит Андроник”, Сара в „Любовникът”. В живота е просто Катя. Естествена и винаги себе си. Не крие мислите си, а емоциите ѝ са като музика на Вивалди – един ден люта и безжалостна като зима, друг път – сияеща от обич и надежда пролет.



Казват ѝ, че няма актьорско излъчване. Но тя се превръща в Мария от филма „Козият рог” и оставя нестихващо години наред възхищение след себе си. В далечната 1973 г. тази роля ѝ печели белгийската награда „Фемина”.



Витален и бунтарски дух, дързост и крехкост, нежност и страст, събрани в едно. Темперамент, какъвто рядко можеш да срещнеш. Такава беше Катя Паскалева – „непокорната скитница на българското кино“.

Младата петричанка е родена на днешната дата - 18 септември, през 1945 г. Завършва актьорско майсторство през 1967 г. в НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ в класа на Методи Андонов. Театралния си дебют прави в Пазарджишкия театър.

Следват внушителните ѝ изяви на сцените на Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1969-1970), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Театър „София“ (1976-1984), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1985).



Малко преди да си отиде от голямата сцена на живота, Катя Паскалева подготвя моноспектакъла „Скитница“. Заради него често пъти е засичана по улиците на София, дегизирана като клошарка. Моноспектакълът от Жан-Клод ван Итали се играе на камерната цена „Методи Андонов” в Сатиричния театър, а за ролята си в него актрисата признава в интервю пред Миряна Башева:

„Досега търсех очите на партньора, щото съм си дашна. А сега сама, даже без огледало, си говоря с всички останали, а пък всички останали съм аз! Господ ми е дал неприлична емоционалност, лесни сълзи, жалостива съм към другите, към себе си – безпощадна. Все си казвам: абе, що не са всички като мене? Което си е грандомания. В тая „Скитница” пак ме гони тъгата по киното. Всяко представление ми е първи, втори, десети дубъл, сама си удрям клапата пред камерата на сцената. Слизам в бездната, която още моят учител Боян Дановски откри и укрепи в природата ми.”

Зад гърба си Катя има два брака. Първият е с художника-живописец Георги Божилов Слона, а вторият – със сценариста и режисьор Иван Росенов.

Отива си на 23 юли 2002 г. след продължително боледуване от рак на гърлото. Причина за заболяването е дългогодишно тютюнопушене.



„Хората станаха по-материални, отколкото заслужава един кратък човешки живот. Забравят, че всичко е тленно“, е една от най-знаковите фрази на актрисата, която, уви, днес продължава да звучи с особена актуалност.