Еманципацията създаде един особен, почтен тип жена. Тази дама не изисква привилегии въз основа на пола си. Тя избира отношенията си сама, а не от страх от самота. Тя е чужда на лицемерното кокетство и фалшивата слабост. Ако иска нещо, тя ще си го каже директно.

Не чак толкова отдавна една уважавана жена не можеше да си позволи да отиде на ресторант без мъж, да носи панталони, да спори и да демонстрира остър ум в компанията. Сега модерното общество може само да се смее на тези забрани. Но те бяха заменени от нови, свързани във времето с процеса на еманципация.

Какво не трябва да прави една независима жена?

Да обосновава самочувствието си на статуса на близките си: съпруг, деца, родители. Ако преди сто години това е работило точно така - успехът на една жена се е определял първо от позицията в обществото на нейния баща, след това от позицията на нейния съпруг, след това от успеха на нейните деца, днес такъв статут на жената не изглежда много привлекателен.

Дори съпругите на много богати мъже се опитват да внушат на обществеността, че са завършени личности със собствени интелектуални възможности и хобита. Онези дами, които разказват на всички за постиженията на дъщеря си или сина си, получават титлата „майки“. А за принцесите на тати, които нямат смислени стремежи в живота си, просто няма какво да се каже.

Красивият образ на муза на велик творец също избледня и се олющи. Много жени сами биха искали да станат и стават творци, около които пърхат музи. Благосъстоянието на близките е много важно, но това не са точки, които трябва да си записвате към собственото ви позициониране в живота.

Да изисквате привилегии въз основа на пола

В миналото една млада благородна девойка не можеше да си позволи да ходи по улицата с тежки чанти или да извършва работа, изискваща физически усилия. Тя трябваше да помоли мъж за това, но днес всичко се обърна с главата надолу. Можете, разбира се, да помолите за помощ. Но трябва да сте готови в замяна да предоставите някаква услуга или да изразите благодарността с пари. Ако това ви е трудно, тогава е по-добре сами да се справите с проблемите. Това е много по-достоен и приемлив изход в очите на обществото, отколкото да се въоръжите с надписа „Аз съм жена, следователно ти си ми длъжен“.

Да се задоволява с връзки, основани на страх от самотата, от зависимост или от съжаление

В далечното минало жените, които не са успели да създадат семейство, са били подложени на силен социален натиск. По-добре за дамата е било да си е намерила някой мъж - какъвто и да е той, само и само да не остане сама. А онези жени, които са се отказвали от концепцията: „лош, но мой“, подигравателно са наричани стари моми и на практика са ги изключвали от обществото.

Днес нещата са различни. Свободните жени, които живеят за себе си, получават повече уважение и подкрепа в обществото от онези жени, които се съгласяват на всеки мъж, на всяка цена, само и само да го имат.

Да казвате публично от какъв мъж може да сте доволна

Преди еманципацията, за да работи или учи, жената се нуждаеше от разрешението на съпруга си. Мъжът по подразбиране се смяташе за отговорен за материалната подкрепа на семейството. И въпреки че ситуациите се развиха по различни начини, понякога се случва привлекателен млад мъж да се ожени за непривлекателно момиче, но с богата зестра и влиятелен баща. И все пак като цяло било е естествено и нормално да се очаква издръжка от мъж.

Днес повечето жени разбират, че в настоящата икономическа ситуация най-вероятно и двамата партньори ще работят. Да се говори за това каква заплата трябва да има бъдещият съпруг е възможно единствено в името на рекламата, което мнозина всъщност и правят.

Да казва „не“, когато наистина трябва да каже „да“

Не толкова отдавна, по исторически стандарти, думата „да“ в отговор на мъжка инициатива за връзка практически не съществуваше. Освен ако това не е само съгласие за брак (но и тогава все пак трябва да получите одобрението на родителите си). Жената не е напълно призната като субект на връзката и следователно не може да даде информирано съгласие. Оттук и различни странни поговорки, като например, че плахото „не“ е вид „да“.

Но в настоящия момент „ не” е като удар с чадър по лицето. Днес се изисква активност и инициативност и от двата пола. И ако човек чуе „не“, той ще си тръгне и ще постъпи правилно.

Какво ще кажете за жените, които са възпитани по стария начин и не могат да дадат своето съгласие или несъгласие толкова директно?

Четете още: Красивата вдовица: Kоя е жената, която ще харчи милиардите на Берлускони (снимки)