Автор
Весела Георгиева

Тези пет ценни мъдрости от приказките ще направят живота ви по-щастлив

Да, приказките не са само за деца. В тях има събрана огромна доза опит и мъдрост, които ни помагат да се справим с някои наистина трудни ситуации в живота като големи.

Затова си струва от време на време да отваряме книжките с картинки. И да открием в тях някои невероятни житейски истини. Като тези...

„- Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината.
- Това са чудеса – равнодушно поясни Котарака.
- И… какво правят там? – запита отново Алиса.
- Както е редно… случват се."
(„Алиса в страната на чудесата", Луис Карол)

„Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина."
(„Хвърчащата класна стая", Ерих Кестнер)

"- Ти искаш да заболееш? - учуди се Дребосъчето.
- Разбира се. Всички хора искат! Искам да лежа в леглото си с висока-превисока температура. Ти ще дойдеш да разбереш как се чувствувам и аз ще ти кажа, че съм най-тежко болния човек на света. Тогава ти ще ме попиташ не искам ли нещо и аз ще ти отговоря, че щом съм толкова ужасно болен, от нищо не се нуждая. От нищо друго освен… от една грамадна торта, от няколко коша сладки, от цяла планина шоколад и от голяма-преголяма торба бонбони!"
(„Карлсон, който живее на покрива”, Астрид Линдгрен)


„Като много други обичани хора и те вярваха, че са собственици на кучетата си, вместо да си дадат сметка, че всъщност кучетата ги притежават. Понго и Мисис намираха това за трогателно и забавно и оставяха питомците си да си въобразяват, че са прави."
(„101 далматинци", Доуди Смит)

„Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед."
(„Мечо Пух”, Александър Милн)