„Целият свят се прекланя пред мен. Аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов.“
Тези думи на великия Айнщайн достатъчно красноречиво говорят за възхитата и уважението, които създателят на Бялото братство е будел в сърцата на съвременниците си по целия свят още приживе.
Петър Дънов е сред най-забележителните личности, оставили незаличим отпечатък в историята на духовната култура на България. След себе си той завещава на човечеството съкровищница от безценни мъдрости, послания и напътствия за живота и отношението на човека към себе си и света. Повод да си спомним за него е 140 години от рождението му.
Сред томовете беседи, които проповядва пред учениците си, специално място Дънов отделя на Нейно величество Любовта.
Как да разберем, че сме влюбени или че някой ни обича, как да изразим чувствата си и как да открием и съхраним любовта - ето какво казва по всички тези въпроси големият философ:
Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.
Всяка любов, която не трае дълго време, е резултат на животинско състояние, на неустойчивостта на човека, на змията в него.
Физическата любов носи големи промени. Който иска да я опита, трябва да знае, че ще се движи от едно състояние в друго, от радост в скръб, и от скръб в радост. Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?
Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.
Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.
Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления.
В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.
Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира.
Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.
Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца.
Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.
Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили.
Любовта е вечният стремеж на две души.
Престъпността е в невежеството, че искаме да сложим любовта в окови.
Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството.
Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот.
Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява.
Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.
Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.
Любовта не обича никакви оплаквания – това, че си невежа, че си сиромах, че си грешник, не я интересува – слага те в огнения кюп и те разтопява.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота.
В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.
Хората не трябва да се питат взаимно: “Обичаш ли ме?” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори.
Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.
На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.
Смисълът на живота се състои в това да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.
Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.
Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб.
Слабият не може да обича. Само силният обича.
Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.
Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.
Четете още: Петър Дънов: За трудностите в живота
Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.
Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.
Любовта е връзка на човешката душа с Бога.
Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да ви причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.
За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.
Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.
Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.
Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази любов?
Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб, то е божествено.
Ако човека, когото обичаш, страда, ти пръв трябва да му се притечеш на помощ. Това е любов. Ако не му помогнеш, ти не го обичаш.
Кога любовта проявява своята сила? Когато се постави под силен натиск.
Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте далеч от любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира.
Който истински обича, той никога не съжалява, че обича и че не отговарят на любовта му.
Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред. Без любов не можете да прогресирате.
Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си.
Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив.
Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват.
Когато двама души се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един.
Ако мъжът удари една жена, тогава ще дойде голямата астрална змия-жена, и ще му даде такъв урок, че с години ще го помни.
Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, и двамата трябва да бъдат учители и ученици. Не се борете за първенство. Ако мъжът има вибрации, които могат да повдигнат ума на жената, тя да му даде място на учител, да не казва: „Аз не обичам да се подчинявам!” Да се подчиняваш, значи да възприемаш енергията и да я обработваш.
От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.
Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я загуби.
Любовта изисква подвиг, смелост и решителност.
Ако един ден хората престанат да се обичат, животът ще престане. Благодарете, че се обичат хората. В какъвто и смисъл да съществува любовта, тя носи живот в себе си.
Дайте свобода на човека, ако искате да ви обича.
Вярвайте само в любовта, която дава.
Ако искате да ви посети любовта, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги идва отговор на силните, искрени желания на човек, които излизат от неговата душа.
Обичайте, без да очаквате да ви обичат.
Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича.
Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?”. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.
Изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Какво ще правите без светлина и радост? Истински приятел е онзи, който може, да ви помага в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас.
Само онзи, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде приятел. Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, скърбите, страданията, смущенията изчезват.
&w=3840&q=75)