Анорексията е здравословен проблем, към който трябва да се подходи с внимание и търпение. А мнозина пренебрегват ранните й симптоми в период, когато болестта далеч по-лесно може да се преодолее. От друга страна, заради епидемията от затлъстяване, проблемите с анорексията неоснователно се подминават.

Мит 1: Анорексиците търсят внимание

Широко разпространено е схващането, че анорексиците гладуват, за да привлекат внимание. В действителност, заболяването е много повече от това. Анорексията е психологическо състояние.

Мит 2: Анорексията е болест на суетата

Мнозина смятат, че когато чуят от човек, страдащ от анорексия, че е дебел, става дума за просене на комплименти. Истината е коренно различна. В собствените си очи те са наистина дебели.

Мит 3: Болните са в състояние да контролират анорексията

Хората, страдащи от анорексия, нямат възможност да контролират себе си си. Анорексията, както и други форми на хранително разстройство, са тежки психологически заболявания, с които човек не може да се справи сам. Потвърждение за това е факта, че най-голям процент от хората, които умират заради психологически проблем, страдат именно от анорексия.

Мит 4: Анорексията се развива най-вече заради проблеми в теглото

Макар първоначално анорексията да почва като опит за отслабване, но със задълбочаване на заболяването на преден план излизат различни психически смущения, а не желанието за отслабване.

Мит 5: Само богатите страдат от анорексия

Изследвания потвърждават предположенията, че се увеличава броят на хората от различни слоеве на обществото, различни етническа и расова принадлежност, които заболяват от анорексия.

Мит 6: Анорексиците не страдат от преяждане

Доказано е, че близо половината от анорексиците преживяват тежки пристъпи на преяждане, макар и консумирайки малки количества храна. След тези пристъпи следва прием на множество слабителни и препарати за повръщане, което изтощава организма до край, пишат от zdrave.bg