На 22 май 1960 година централното крайбрежие на Чили става жертва на най-мощния трус, регистриран някога в човешката история.
По време на Голямото чилийско земетресение, както е познато бедствието, сеизмографите отчитат унищожителната 9,5 степен по скалата на Рихтер.
Предизвиканото от труса цунами удря южно Чили, Хавай (отнемайки живота на 61 човека), Япония (142 убити), Филипините, източното крайбрежие на Нова Зеландия, Югоизточна Австралия и Алеутските острови край Аляска.
Епицентърът е в района на град Темуко, на 570 километра южно от столицата Сантяго, но земетресението традиционно е свързвано по-скоро с град Валдивия, където са причинени най-сериозните поражения. Основните щети са предизвикани не от него, а от последвалото го цунами. Вълна с височина 25 метра удря крайбрежието на Чили, а друго цунами прекосява целия Тихи океан и опустошава Хило в Хавай. На повече от 10 000 километра от епицентъра (край Филипините и Япония) достигат вълни с височина над 10 метра.
Четете още: 12 величествени потопени града
Общият брой на жертвите така и не е уточнен. Все пак статистиката сочи, че те са между 2200 и 6000 човека. Материалните щети са за милиарди долари. Изследователите обясняват сравнително малкото жертви с няколко фактора: рядката гъстота на населението в района, където земетресението е най-силно; качеството на строителството, съобразено с изключително силната геологична активност на Чили; преобладаващо дървените къщи по крайбрежието и строенето на рибарските селища на високи точки, съгласно предиспанската традиция на местните племена.
Всъщност, изследователите уточняват, че земетресението на 22 май е просто най-силното от поредица мощни трусове, които разтърсват Чили в периода от 21 май до 6 юни 1960 година. Главния трус е усетен на територия от около 400 000 кв. км (почти 4 пъти колкото България).
Някои малки рибарски селища по крайбрежието не просто са разрушени, а направо изчезват от картата на света. В пристанището на Валдивия нивото на водата се повишава с 4 метра, преди да започне да спада.
Четете още: Пътуване до Виетнам
В най-засегнатите райони сградите, пътищата, канализацията, изобщо цялата инфраструктура е напълно разрушена. Районът на Валдивия, един от най-дъждовните в цяло Чили, изпитва затруднения с набавянето на прясна вода месеци наред.
В дните след голямото земетресение се стига до една от най-стряскащите истории. Жителите на изолираното крайбрежно селище Колилеуфу решават да умилостивят природата, правейки човешко жертвоприношение. „Избраният” е 5-годишният Луис Пайнекур. Дядо му и един негов приятел отрязват ръцете и краката му и го оставят на брега на океана, за да го вземе прилива.
Земетресението от Валдивия е използвано като сюжет в много филми, произведения на изкуството и литературата. То фигурира и в две от книгите на световноизвестната аржентинска писателка Изабел Алиенде.