Много възрастни са сигурни, че ако непрекъснато четат конско на детето си, ако се „заяждат“ за грешките му и пренебрегват собствения си житейски опит, то ще ги уважава повече. Ето 5 основни причини, които пречат на децата ни да се съобразяват с нас.

Колко много са оплакванията във форумите за родители: „Помощ! Какво да правя? Детето ми е грубо, не ме уважава! Какво е това? Влиянието на социалните медии и интернет? Или нашите родителски педагогически грешки?“

5 са основните причини за проблема с неуважението от страна на децата:

1. Демонстрация на собствената идеалност

Ние сме толкова нетърпеливи да изглеждаме в очите на нашите растящи деца като идеални същества, истински небесни ангели, че дори не забелязваме как това усложнява отношенията ни с тийнейджърите. Слушайки всеки ден истории от сорта: „Аз, например, на вашата възраст ...“, в главата на нашето потомство се развива ужасяваща картина: живея в свят, в който всички наоколо правят само правилните неща и никога не допускат грешки. Но изведнъж в този идеален свят, в това суперсемейство, се появих аз - истинско петно върху репутацията и срам за всички роднини.

Но колко по-лесна и близка би била връзката с детето, ако, слушайки как се е „прецакало“, мама вземе да каже: „О, знаеш ли, аз също на младини имах подобна ситуация. И не изглеждах никак добре в нея. Но след това, за да оправя ситуацията, направих това и това..." И така светът ви започва да „играе“ с по-малко черни цветове и има шанс всичко да се получи, защото други хора вече са преживели това, включително родителите ви. Представете си, те дори са намерили изход от такава на пръв поглед безнадеждна ситуация. Как да не ги уважаваш?

2. Системни обвинения и натриване на носа

Да, възрастните имат житейски опит, който те непрекъснато „изтъкват“ пред импулсивните си деца, които рядко мислят за последствията от действията си: „Живял/а съм по-дълго, което означава, че имам повече опит. Направи, каквото ти казвам!"

За съжаление, повечето от нашите диалози с тийнейджър се свеждат до посочване на грешката, осъждане на поведението му и упрекване. Е, как това може да помогне на вашето дете? Нашият родителски опит трябва да му помогне да излезе от трудната ситуация, да го научи как да се държи правилно, за да не попадне отново в нея. А нашите упреци и нравоучителни изказвания предизвикват само раздразнение и съпротива, защото са по-скоро самохвалство, отколкото искрено желание да помогнем. Дали такъв самохвалко и самоуверен човек в нашия свят на възрастни предизвиква уважение у другите?

3. Непризнаване на тийнейджърската „експертност“

Трудно ли ви е, скъпи татковци и майки, да признаете, че по някои въпроси детето ви е по-голям специалист от вас самите? Можете ли да му се обадите и да го помолите за съвет, като кажете: „Кажете ми, защото разбирате от този въпрос по-добре от мен.“

За едно дете такова признание е равносилно на триумф в живота. То е третирано като равно, неговата личност е уважавана. Именно след тази фраза се разрушават старите отношения между вас и на тяхно място се раждат нови – равноправни. Веднага щом започнем да се интересуваме от хобитата и вкусовете на нашите деца, те започват да се интересуват от нашия вътрешен свят на възрастни.

4. Неуважение към собствените ни близки

Можете всяка минута да изисквате уважение от потомството, но ако в същото време се отнасяте към баба и дядо му неуважително, тогава няма да има резултат.

5. Недоверие към детето

Откъде можете да получите силата и мъдростта, за да се научите да се доверявате на своя тийнейджър? Да вярваш, че дъщерята ще прекара нощта с приятелка, а не в дискотека със съмнителни приятели? Как да се ударите през пръстите навреме, когато те сърбят да влезеш в социалната мрежа на детето и да четеш личните му съобщения? Да се довериш на детето си е трудно, особено ако то вече е хващано в лъжа. Но това е просто необходимо, защото е много трудно да уважаваш майка, която тича с бинокъл след сина си по срещи и крещи обвинения: „Не ме лъжи! Знам, че не е вярно!"

Скъпи родители, уважението никога не е само едностранчиво. Този процес е взаимен, повярвайте. Все още никой не е успял да наложи със сила уважение към другия. Ето защо, ако искате детето ви да ви уважава, научете се да го уважавате в замяна: интересувайте се от мнението му, не прекрачвайте личните му граници, не позволявайте на безпокойството ви да вземе връх над здравия разум, не му повишавайте тон и не пренебрегвайте молбите му.

Повярвайте, само така ще имате шанс да бъдете чути, разбрани и уважавани на стари години.

Източник: econet