Сънят е основен аспект на човешкия живот, жизненоважен за когнитивните функции, консолидирането на паметта и цялостното благополучие. Качеството и количеството на съня обаче могат да окажат значително влияние върху различни когнитивни процеси, включително формирането на паметта.

Установено е, че сънят играе решаваща роля за консолидирането на паметта, при което мозъкът обработва и съхранява информация, придобита по време на бодърстване. Парадоксално, но изследванията показват, че малкото количество сън, особено сънят с бързи движения на очите (REM), може да доведе до създаването на фалшиви спомени.

Фалшивите спомени са изкривяване или измисляне на събития, които всъщност не са се случили. Те могат да имат дълбоки последици за съдебни дела, лични отношения и вземане на решения. Многобройни проучвания са изследвали връзката между лишаването от сън и формирането на фалшиви спомени, като са хвърлили светлина върху сложното взаимодействие между съня, паметта и възприятието.

Едно от предложените обяснения за това защо липсата на сън може да доведе до фалшиви спомени е свързано с влиянието на съня върху обработката на паметта. По време на сън мозъкът активно преглежда и консолидира спомените, като помага да се отдели важната информация от несъществените детайли. Лишаването от сън обаче нарушава този процес, което води до фрагментиране на спомените и объркване между реални събития и въображаеми сценарии. Недостатъчният сън уврежда хипокампуса - мозъчна област, която е от решаващо значение за формирането на паметта, което я прави по-податлива на генериране на фалшиви спомени.

Освен това REM сънят, който се свързва с ярките сънища, може да допринесе за формирането на фалшиви спомени. Проучванията показват, че REM сънят е от съществено значение за емоционалната обработка и интегрирането на преживяванията в мрежите на паметта. Когато REM сънят е ограничен, мозъкът може да се опита да компенсира това, като създаде фалшиви спомени, за да запълни пропуските в информацията. Този феномен може да обясни защо хората, които изпитват нарушения на съня или лишаване от сън, са по-податливи да си спомнят събития, които никога не са се случвали.

Освен това недостигът на сън може да повлияе на когнитивните функции извън паметта. Когато мозъкът е уморен, вниманието, вземането на решения и логическото мислене са нарушени. В това състояние хората може да се затруднят да оценят точно източника на спомените си, което води до по-голяма вероятност да приемат невярна информация за вярна.

Връзката между съня и фалшивите спомени подчертава значението на поддържането на здравословни навици за сън. Последователното получаване на достатъчно количество сън, особено препоръчителните 7-9 часа за възрастни, може да помогне за запазване на точността на паметта и когнитивната цялост. За тези, които се сблъскват с проблеми с паметта, свързани със съня, прилагането на техники за релаксация, подобряването на средата за сън и спазването на редовен график за сън може да се окаже полезно.