В известен смисъл сексуалните отношения през средновековието са били табу. Представите ни за сексуалния живот през средновековието са повлияни главно от литературата и филмите. 


Реалността е много по-сложна, отколкото можем да си представим. В книгата „Огнени страсти“ историкът Катрин Харви разбива някои от идеите, които имаме за сексуалния живот в Средновековието.


Въпреки, че ги е смятала за грях, църквата не е имала нищо против сексуалните отношения между съпрузите. Тя е била против секса за удоволствие, който е смятала за содомия. В днешно време това понятие се свързва с хомосексуални отношения, но някога се е използвало за всеки сексуален акт, който не е предназначен за размножаване. Оралният, аналният секс и мастурбацията, се считали за актове на содомия. 


Содомията се приемала като престъпление в християнския свят. Властите в някои случаи били много снизходителни, например мъжете можели да имат любовници и да ходят в публични домове, докато в други активно се преследвали хомосексуалистите. Проституцията била разрешена и смятана за „по-малкото зло“. Обществените домове били собственост на общините, за да могат властите да регулират събитията в тях и да избягват бунтовете. 
 

Два от най-известните митове за средновековната сексуалност са поясът на целомъдрието и правото на първата брачна нощ.
От филмите знаем, че коланите на целомъдрието са вид метални бикини, които се слагат на жените и им пречат да правят секс. Били заключени, а съпругът държал ключа, за да се избегне възможността за изневяра. Доказателства, че такива изобретения са съществували, липсват. Освен това, тази практика би била изключително мъчителна, би затруднила ходенето до тоалетна и би причинила сериозни наранявания на интимните части. 
Другият мит е правото на първа брачна нощ – според него местният феодал имал право да прекара брачната нощ с чужда булка. Това твърдение също се появява само в литературни източници и няма исторически доказателства за него. Това, разбира се, не означава, че не е имало злоупотреби от властимащите.


Що се отнася до девствеността, църквата е наблягала на факта, че човек трябва да се ожени невинен, особено ако е жена. На теория сексът преди брака не трябва да се случва, но реалността била доста различна. При мъжете се приемало, че е нормално да са имали сексуален контакт преди брака. Колкото по-опитен бил мъжът, толкова по-желан бил. Това било приемано толкова радушно, че в случай на младоженци, които били невинни пред олтара, имало подозрения, че може да са хомосексуални или импотентни. И тъй като целта на брака е възпроизвеждане, и двете се смятали за нежелани. За жените девствеността била задължителна! Като това не бил само морален въпрос, а и практически, все пак тогава не е имало как се определи кой е бащата на детето.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Съпругът ѝ изчезва безследно, а 15 години по-късно на вратата ѝ се звъни

Автор Антония Михайлова