В продължение на 15 дълги години Ан Макдонъл е в неведение за съдбата на съпруга си. Дали е жив, или не - това е въпросът, на който тя не може да открие отговора през всичкото това време. Но една коледна вечер се случва неочакваното... 

Семейство Макдонъл живяло в малка тухлена къща в село Ларчмонт, в предградията на Ню Йорк. Джим ръководил местната пощенска служба, където работил в продължение на 25 години. Бил мил, учтив и винаги добросърдечен към съселяните си. Джим и Ан сключили брак през 1960 г., но нямали деца. През февруари и март 1971 г. Джим Макдонъл, тогава на 50 години, претърпял странна поредица от лоши инциденти. Всеки поотделно не представлявал опасност за него, но взети задено тези случаи повлияли чувствително върху здравето и съдбата на Джим.

Една вечер той изнасял боклука и се подхлъзнал на верандата - наранил си гърба и си ударил главата. Няколко дни по-късно, на път за работа, кихнал по време на шофиране, загубил контрол, блъснал се в телефонен стълб и ударил главата си в предното стъкло. На следващия ден на работа му се завило свят, паднал по стълбите и отново си ударил главата. Десет дни по-късно Джим отново загубил управление и се блъснал в стълб. Тогава той бил открит в безсъзнание и изпратен в болница, където прекарал три дни с мозъчно сътресение. 

На 29 март 1971 г. Джим заел кола от приятел и отишъл с нея до летище "Кенеди", за да се срещне с брата на жена си и семейството му. След това ги откарал при съпругата си Ан. Към 22 часа той върнал колата. Джим отказал предложението на приятеля си да го закара до вкъщи: „Имам ужасно главоболие, ще се разходя и ще подишам малко въздух“, отговорил той. Обикновено пътуването отнемало 15 минути. В 23.15 ч. Ан се обадила на собственика на колата, но той нямал представа защо Джим все още не се е прибрал вкъщи. Джим винаги предупреждавал, ако закъснее. В 2 ч. сутринта Ан се свързала с полицията, за да съобщи за изчезването на съпруга си. Ден по-късно полицията издала заповед за издирването на изчезналия и изпратила около 50 писма до приятелите и роднините на Джим. Те внимателно проверявали всяко анонимно изявление, търсейки го сред неидентифицираните тела в моргите в Ню Йорк.

Джордж Мълкахи е името на детектива, ръководел разследването. Той добре знаел, че Джим е почтен и искрен човек. И двамата посещавали една и съща църква. Мълкахи подозирал, че нещо нередно се е случило с Джим. Разследването потвърдило, че досието на Макдонъл е безупречно, в него нямало нищо, което да показва, че той е имал намерение да посегне на живота си или че може да е станал жертва на инцидент или нападение. 

Единственото разумно обяснение, според Мълкахи, е било свръзано с това, че Джим може да е получил амнезия. Феноменът на амнезията все още е слабо разучен. Защо при едни се случва, а при други не, е въпрос, който вълнува изследователите до днес. Известно е само, че причина за отключването на амнезия може да бъде инсулт, болест на Алцхаймер, алкохолизъм, тежка психологическа травма или травма на главата. Жертвата може просто да е излезе от дома си, а след това да не си спомни абсолютно нищо от миналото си.

„В продължение на седмици Ан обикаляше из къщата, кършеше ръце и продължаваше да се моли. Тя предполагаше, че Джим страда от загуба на паметта и затова не може да се прибере у дома. Ан се държеше само заради искрената си вяра в Бог. Тя знаеше, че един ден Господ ще отговори на молитвите ѝ”, разказва сестрата на Джим.

Всяка вечер Ан чакала завръщането на съпруга си. Докато гледала телевизия, често спирала поглед върху мекия диван, на който Джим обичал да подремва. Често сънувала, че той се е върнал, но се събуждала и него го нямало.

Веднага след като Джим изчезнал, Ан осъзнала, че трябва да се погрижи за себе си. Започнала работа като бавачка, а след това - като касиер в магазин. По-късно работела в столова в болница, а от 1977 г. - и като като медицинска сестра. 

Ан често работела в болницата по празниците - заетостта ѝ помагала да се откъсва от тъжните мисли за любимия си. „Трябва да продължа и да живея по най-добрия начин“, повтаряла си тя. Въпреки всичко нито за миг не губела вяра, че един ден Джим ще се върне. Внимателно опаковала дрехите му и ги прибрала в гардероба. Приборите му за бръснене все още били в шкафа. 

Но какво всъщност се случило със съпруга на Ан? На път за вкъщи Джим загубил паметта си. Неспособен да си спомни кой е и къде живее, той нямало как да знае пътя към вкъщи. Какво се е случило след това, не се знае. Вероятно е взел градския влак до централната гара "Гранд" в Ню Йорк, след което се е прехвърлил на влак или автобус. Първото нещо, което си спомня, е как се озовал в центъра на Филаделфия, където не е бил никога през живота си преди това. След като видял билбордове, предлагащи услугите на известния Джеймс Питърс - агент по недвижими имоти, Джим решил, че Джеймс Питърс е собственото му име. Не му е хрумнало да потърси помощ в полицията или болницата.

Човек без минало, сега той живеел само в настоящето. "Джеймс Питърс" получил социалноосигурителен номер - тогава било възможно такъв да се получи без акт за раждане. След това си намерил работа в снек-бара на фитнес център. По-късно работил в Института по онкология, където почиствал клетки за животни. А през нощта работел в снек-бара P&P, където си спечелил всеобщо признание благодарение на вкусните си омлети, учтивостта и винаги доброто си настроение. 

Година по-късно той се установил на работа в закусвалня и напуснал изследователския институт. Там Джим се сприятелил и присъединил към движението на ветераните и Рицарите на Колумб и станал член на католическата църква "Св. Хю". Не обсъждал миналото си с никого, а приятелите му не го притеснявали с въпроси. Веднъж обаче някой му казал: „Сигурно си от Ню Йорк, съдейки по акцента ти.“ На което Джим отговорил: „Предполагам“. Черил Слоун - сервитьорка в P&P, разказва за него: „Той обичаше децата. На Коледа се облечаше като Дядо Коледа и отиваше в сиропиталището. Пусна си дълга бяла брада и още повече заприлича на добрия белобрад старец. Разбира се, беше ни интересно да разберем откъде е. Мама реши, че той е или бивш свещеник, или бандит. Бернадин Голашовски си спомня: "Започнах работа като сервитьорка в P&P малко по-късно от Джим. Баща ми почина и Джим си нямаше никого. В негово лице намерих баща, а той - семейство в лицето на любимите ми хора - съпруга ми Пийт и четирите ни деца. Те просто го обожаваха".

Около месец преди Коледа през 1985 г. Бернадин забелязала, че Джим е станал мълчалив и депресиран. Нещо сякаш го преследвало. Дошъл на гости за Деня на благодарността. Тя и Пит седели пред телевизора - там се разказвала история за пощальон, който доставял писма в дъждовен ден. Пит казал: "Боже, не бих искал такава работа." Джим се намръщил и отговорил: "Предполагам, че и аз съм бил пощальон." - Наистина? И къде? - Не знам - отговорил Джим. - В Ню Йорк? - Не съм сигурен. Но мисля, че си спомням някои неща, свързани с родителите ми."

Джим прекарвал големите празници с Пит и Бернадин. Винаги идвал късно на Коледа, защото бързал да поздравява всичките си приятели. Но тази коледна вечер той така и не дошъл. Бернадин и Пит го чакали цяла нощ.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Дамянова

Разтърсващата история на една млада ромка, осиновена от американци преди 25 години

Автор Антония Дамянова

На 22 декември Джим паднал и си ударил главата. На следващия работен ден бил много разсеян, след обяда пак паднал и пак си наранил главата. На 24 декември се събудил в добро настроение и не разбрал веднага какво се случва с него. Били минали 15 години и сега той най-после си спомнил името си! Джеймс А. Макдонъл младши от Ларчмонт, Ню Йорк. Съпругата му се казвала Ан. И изведнъж бил обзет от ужас: "Какво е станало с Ан? Омъжила ли се е? И ако не, ще ме приеме ли?"

По същото това време Ан току-що се била върнала от църквата, където била запалила свещи и се помолила за пореден път за Джим. Падал лек сняг, тя искала бързо да отиде на празничната вечеря на сестра си, преди пътищата да станат твърде хлъзгави. И изведнъж на вратата се звъннало. „Е - помислила си Ан, - кой ли може да звъни пък сега. Ан отворила вратата и видяла мъж с гъста бяла брада да стои пред нея. Сърцето ѝ потръпнало и се разтупкало от вълнение. В този миг тя познала Джим. Ан останала без думи. 

На Джим му се сторило, че е остаряла малко, но и че е станала по-хубава. Емоциите му надделели и той се просълзил. "Здравей, Ан“, казал той. - Джим - прошепнала тя с мъка. - Наистина ли си ти?". Жената срещу него дишала тежко, сякаш бягала бързо „О, толкова се радвам, че се върна. Влизай, влизай", промълвила тя.

Ръцете им се докоснали леко. Шокът им попречил да се прегърнат. По-късно последвали прегръдки и сълзи. Ан повела Джим към любимия му диван. Двамата се отдали на разговор, в който си споделили всички преживелици от раздялата си до сега. Накрая Джим бил победен от умората. Изтощен, но щастлив, той бързо се унесъл в сладък сън. След 15 години Джим Макдонъл най-накрая се завърнал у дома. 

Точно след Коледа Джим информирал полицията за завръщането си. Същата вечер семейство Голашовски получило обаждане от репортер от New York Daily News, който им казал, че Джим е добре. Бернадин се обадила и успокоила всичките си приятели. Седмица след завръщането си Джим се подложил на пълно изследване на мозъка, включително компютърна томография. Според лекарите Джим бил напълно здрав, така че той и Ан можели да се върнат към нормалния си живот. "Сега сме заедно всеки ден", разказва Джим пред медиите. "Наслаждаваме се на компанията си един на друг всеки миг, за да наваксаме пропуснатото", завършва той.