Денят на Св. Валентин е време, в което онези, които носят и пазят дълбоко в сърцето си някой специален човек, се опитват да изразят чувствата си към него по възможно най-красивия и очарователен начин. 

Дали ще бъде с целувка, придружена с малка кутийка с подарък, дали ще е с цвете в ръка и покана за кино, последвано от нежна вечеря на свещи, зависи от вкуса и предпочитанията на любимия. Но какво по-хубаво от това към романтичната изненада за него или нея да прибавите и гальовна щипка любовен стих. Още по-хубаво би било, ако този любовен стих е сътворен от български творец.

Българската поезия е като пътеводител в света на емоциите, вдъхновени от красотата на природата, трепетите на душата и неповторимата магия на момента. 

В този ден на романтика и страст, нека направим така, че половинката ни да се почувства на седмото небе от щастие, като му разтворим душата си с най-вълнуващите и вечни творби на поетите, които вършат чудеса с думите си.

НОВИНИ

Автор Woman.bg

Минути за обич: 3 стихотворения за любовта, от която толкова се нуждаем днес

Автор Woman.bg

С тази цел събрахме красив букет от най-емблематичните български стихотворения, преплетени с чувственост и изящество от думи и емоции. Всяко от предложените по-долу заглавия заслужава да стане част от подаръка за вашия специален човек, да зазвъни в сетивата му като лиричен акомпанимент не само в Деня на любовта, но и във всеки един ден, внасяйки в него допълнителна нотка на вълнение и красота. 

Христо Фотев - Колко си хубава… 
На М.К. 

Колко си хубава! 
Господи, 
колко си хубава! 
Колко са хубави ръцете ти. 
И нозете ти колко са хубави. 
И очите ти колко са хубави. 
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече — обичай ме! 
Не се щади — обичай ме! 
Обичай ме със истинската сила на ръцете си, 
нозете си, очите си — със цялото 
изящество на техните движения. 
Повярвай ми завинаги — и никога 
ти няма да си глупава — обичай ме! 
И да си зла — обичай ме! 
Обичай ме! 
По улиците, след това по стълбите, 
особено по стълбите си хубава. 
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато 
си хубава… Най-хубава си в стаята. 
Във тъмното, когато си със гребена. 
И гребенът потъва във косите ти. 
Косите ти са пълни с електричество — 
докосна ли ги, ще засветя в тъмното. 
Наистина си хубава — повярвай ми. 
И се старай до края да си хубава. 
Не толкова за мене, а за себе си, 
дърветата, прозорците и хората. 
Не разрушавай бързо красотата си 
с ревниви подозрения — прощавай ми 
внезапните пропадания някъде — 
не прекалявай, моля те, с цигарите. 
Не ме изгубвай никога — откривай ме, 
изпълвай ме с детинско изумление. 
Отново да се уверя в ръцете ти, 
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме! 
Как искам да те задържа завинаги. 
Да те обичам винаги — 
завинаги. 
И колко ми е невъзможно… 
Колко си ти пясъчна… И моля те, 
не казвай ми, че искаш да ме задържиш завинаги, 
да ме обичаш винаги, завинаги. 
Колко си хубава! 
Господи, 
колко си хубава! 
Колко са хубави ръцете ти. 
И нозете ти колко са хубави. 
И очите ти колко са хубави. 
И косите ти колко са хубави. Колко си хубава! 
Господи, 
колко си истинска.

Елисавета Багряна - Моята песен 

Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека, 
която безшумно цепи вълните смолни
и сякаш проправя оттук до небето пътека, 
и сякаш се гони с чайките смели и волни. 

Когато излезем от залива, там на открито, 
и капки солени пръснат нашите устни, 
и вятърът южен надуе платната развити, 
и лодката бяла магьосана в път се впусне - 

тогава, лодкарьо, аз ще запея песен, 
нечувана песен - за моята малка родина, 
чието е име - облак над мене надвесен, 
чиято е песен - за мене мед и вино! 

Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки, 
момци ги припяват и вечер край порти причакват, 
и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки, 
и майки пеят - пеят, когато оплакват. 

О, песен такава - злокобно, сподавено-тиха, 
не си още чувал и може би никъде няма, 
защото и няма народ с орисия по-лиха
и с мъка по-тежка, и с воля - безропотно няма. 

У нас планините лете не губят снега си, 
морето е малко, но име носи - Черно, 
и върхът е Черен, вечно сърдит и свъсен, 
и черна земята - плодна, но тъжна безмерно. 

Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека, 
която не плашат вълните пенни и смолни, 
по тях да направим една безкрайна пътека - 
да стигнем небето, да стигнем чайките волни.

Румен Ченков - Ръцете ти 

Ръцете ти (малки и бели), 
които ме галят тъй нежно, 
са чайки, до мен долетели 
от морски простори безбрежни. 

Ръцете ти — даващи щедро
 и ласка, и плам, и утеха, 
и обич, таена до вчера, 
сърцето ми в себе си взеха. 

Недялко Йорданов - Не остарявай любов 

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. 
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти, 
звън на решителна битка за невъзможното щастие. 

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. 
Опроверганото време ляга унило на хълбок. 
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък - 
ъсно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. 

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. 
Кой те гримира така в тази изтъркана роля, 
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл - 
всичко е само игра, всичко е само спектакъл. 

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - 
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. 
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. 
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!

Валентин Йорданов - Препиване с любов 

Не от любов, а с любов ще препия. 
Нека ме дави жесток махмурлук, 
като животно ранено да вия - тя, 
любовта, е без цвят и без звук. 

Само ухае. А благите пръски 
дето полепнат - поникват цветя. 
От аромата им нежен възкръсва 
пламък на нова любовна игра. 

Допир на чувства. Конвулсно потръпват 
двете разголени наши мечти. 
Те от наслада в една се превръщат, 
белег между им съвсем не личи. 

Не от любов, а с любов ще препия, 
без притеснения, без капчица свян. 
Няма по-силна от тази магия - 
с пръст да те сочат: „С любов е пиян!”