Когато приятелят ми почина, си помислих, че целият ми свят е свършил, но нищо не можеше да ме разстрои повече от новината, когато разбрах за тайната му съпруга и деца. Сега не мога да не се запитам дали изобщо някога съм го познавала и дали всичко, което ми е казал, е било истина.
Аз съм на 41 години, той беше на 46 и бяхме заедно от две години. Срещнахме се за първи път на бизнес конгрес и може да се каже, че беше любов от пръв поглед. Още от първия разговор разбрах, че между нас има нещо специално, и връзката ни разцъфна бързо след това.
Въпреки че живеехме в противоположните краища на страната, никога не позволихме това да попречи на връзката ни и се виждахме много често. Наистина вярвах, че ще изградим общо бъдеще, и нито веднъж не ми мина през ума някакво съмнение.
)
Един ден съобщенията му секнаха. Свързах се с един от колегите му от работата, с когото бяхме излизали няколко пъти, и той ме посъветва да го потърся във Facebook. Не бях използвала профила си от години и бях съсипана, когато открих, че страницата му е превърната в мемориална. Беше починал от сърдечен удар. Бях съсипана.
Все още не се бях съвзела от тази новина, но след това видях многобройни снимки на приятеля ми с неговото семейство - в много от последните публикации беше включена съпругата му.
Усетих как сърцето ми се разбива на милиони парчета. Освен че го бях загубила, той ме беше лъгал. Чувствах се като глупачка. След като минаха няколко месеца, вече не съм сигурна как се чувствам. Макар че все още скърбя за него и за бъдещето, което мислех, че имаме, съм толкова ядосана и дори не мога да му се противопоставя за всичките му лъжи, защото него го няма. Как да разреша тези чувства? Толкова съм изгубена. Потърсих мнение на психолог, ето какво ми каза:
)
"Да откриеш ужасна тайна след смъртта на партньора си е трудно. Изгубили сте не само човека, когото обичате, но и версията му, която сте смятали, че познавате. Няма лесни или бързи съвети за това как да му простите. Но можете да опитате да вплетете прошката и приемането в процеса на скърбене.
Позволете си да се ядосвате и да изпитвате горчивина толкова дълго, колкото е необходимо. Важно е да преборите емоциите си, за да можете в крайна сметка да намерите покой и да продължите напред. Въпреки че нищо не може да промени това, което той е направил, можете да контролирате начина, по който се справяте с него."
&w=3840&q=75)
&format=webp)
&format=webp)
