Майка ми е природна сила, при това разрушителна. Тя си тръгна безследно от мен и брат ми, когато бяхме на 13 и 12 години, оставяйки баща ни заради друг мъж. Две години по-късно се появи отново за кратко, но след това отново изчезна за повече години.

Все пак баща ми се справи добре със задачата да ни защитава и да ни държи в правия път. Но това доведе до проблеми между баща ми и семейството на майка ми.

Удивително е, че брат ми и аз винаги сме се чувствали близки с роднините на мама, но наскоро открихме, че тя ги е лъгала и затова отношенията ни с тях се обтегнаха.

Сега съм на 42 години, женен мъж с две дъщери. Винаги съм чувствал, че е важно да прекарвам време със семейството на мама, предполагам, че съм харесвал тази връзка на някакво ниво.

Мислех си, че лелите и чичовците ни винаги ще ни съчувстват след всичко, което ни причини мама, но напоследък те ни оказват натиск да възстановим отношенията си с нея.

Отношението им наранява брат ми и мен, особено след като научихме, че майка ни е лъгала и е казвала на всички, че няма деца.

Чувстваме се така, сякаш ни обвиняват за нейните егоистични решения. Майка ни никога няма да се промени, така че какво можем да направим? Потърсихме мнение и на психолог затова, как да продължим напред, ето какво ни посъветва:

„Имали сте доста труден старт в живота и това е много тъжно.

Майка ви не само ви е изоставила, но и нейното семейство е застанало на нейна страна, така че сигурно се чувствате отхвърлени повторно.

Ако майка ви не си признае за действията си в миналото, то помирението изглежда почти невъзможно.

Приемането на факта, че е малко вероятно тя да се промени, това може да се окаже най-трудното нещо, което ще направите като избор.“

ПО ЖЕНСКИ

Автор Веселина Петрова

До седмо коляно: Как предците ви влияят на вашия живот

Автор Веселина Петрова