Има разлика между процесите на разочарование и на обезценяване, въпреки че много момичета ги сливат. Но докато единият процес може да бъде изцеление, другият може да унищожи целия ви живот.

Разочарование или обезценяване?

РАЗОЧАРОВАНИЕТО - това е процесът на освобождаването от розовите очила. Да се ​​откажеш от чара, който не е бил реално качество на обекта на твоята любов, а нещо твое измислено и пресилено от теб. Това е среща с реалността такава, каквато е. Разочаровани, най-накрая ще почнете да общувате с него без фантазии. Например, човекът отсреща изобщо не е бил гуру, а просто добър специалист в своята област. А това често е много по-ценно от гуру. Ще общувате истински и отблизо. Не всеки обаче може да преживее разочарованието си от една връзка. Но тези, които успеят, преминават на друго ниво на взаимоотношения. Когато клиентите се разочароват от терапевта като спасител, те най-накрая започват да говорят като обикновени хора. Това е така, защото в света няма други освен обикновени хора.

ОБЕЗЦЕНЯВАНЕТО е съвсем различен процес. Това е премахването на стойност от обект на чувствата ви. От взаимоотношения, което ги прави по-малко значими и неспособни да ви повлияят. Този процес не е в състояние да ви разстрои, да ви нарани, промени или дори да ви засегне по някакъв начин. Това е един от начините за психологическа защита. Използва се като легендарната лисица в баснята на Езоп, която казва, че „гроздето е кисело“. Следователно не си струва да се опитва. А всъщност истината е, че тя просто не може да има това грозде и се опитва да облекчи болката си, като го обезценява. Такава девалвация често убива една връзка като ѝ пречи да преживее трансформацията, за която е предназначена. Например, ако някой не е споделял любовта ви, лесно е да го сметнете за идиот и с това да се успокоите, вместо да допуснете възможността просто някой да не ви харесва, въпреки всичките ваши и негови добродетели.

Преживявайте, страдайте, но не се обезценявайте, ако искате да достигнете друго ниво на взаимоотношения. По-дълбоко, по-истинско.

Понякога се случва да прекарате много време заедно с един човек. Може би дори цял живот. И тогава изведнъж нещо се случва и ти го изтриваш от живота си завинаги. Изтриваш го от листата с приятели, банваш го в социалните мрежи.

Случвало ли ви се е някога това? Междувременно къде е логиката в този ултиматум: Или "любов до гроб", или "не искам да те виждам"? Ако човекът за вас е ценен, тогава можете да бъдете разочаровани, но без да го обезценявате. И ще намерите нова форма на взаимодействие. Ако човекът не е ценен за вас, тогава откъде ви идват толкова много надежди и планове, свързани с него? Девалвацията причинява болка, но освен това тя убива духовното израстване и всяка положителна промяна.

Най-лечебният процес в една усложнена връзка е разочарование, но без обезценяване. Тоест лишавате се от илюзиите, но запазвате стойността на човека отсреща. И търсете нещо истинско. Нещо, което може да е наистина интересно. Нещо, което свързва и може да бъде по-силно от чара, влюбването или наивната вяра в чудо. Това запазва връзката, което означава, че може да я направи по-дълбока. Защото времето и съвместният опит разкриват, задълбочават, трансформират. Този, от когото вече си разочарована, става много по-ценен, защото вече наистина ви е ясен. И става нещо като стар приятел, който, оказва се, често е по-добър от двама нови. А близостта вече не е толкова далечна. Стига да сте там, разбира се.

Източник: econet