Ален Делон е много повече от секс икона. Той е един от малкото актьори, които успяват да оставят дълбока следа не само във френското, но и в световното кино и да се превърнат в легенда още приживе. Неговата кариера, изпълнена с множество забележими роли и незабравими филмови моменти, е вдъхновение за поколения актьори и режисьори от целия свят.

Личният му живот, макар и белязан от скандали и трагедии, също допринася за неговия мистичен и магнетичен образ. Ален Делон си отиде на 18 август на 88-годишна възраст, но ще остане вечен символ на мъжественост и чар – чар, по който са бленували поколения жени и почитатели на френското кино и по чиито стоманеносини очи продължават да въздишат до днес.

Трудно детство, военна служба и живот сред престъпници

Ален Делон, роден на 8 ноември 1935 г. в Со, Франция, е една от най-емблематичните фигури на френското кино. С магнетичния си поглед, с мъжествената си осанка, с уникалното си огнено очарование, той успява да завладее сърцата на милиони зрители и да се превърне в символ на френското кино и мода. Но животът на Делон не винаги е бил толкова бляскав.

Родителите му се развеждат, когато той е на четири години и детството му е белязано от трудности и смяна на учебни заведения. На 17 години, след поредица от неуспехи и проблеми с дисциплината, Делон се присъединява към френския Национален флот, където служи като морски пехотинец. Участва във войната в Индокитай, където преживява сурови условия и конфликти, които оформят характера му и му дават ценен житейски опит. 18-годишният моряк Делон участва в прочутата кървава битка при Диен Биен Фу, завършила с поражението на Франция. В нея Виетнам прекършва френския колониализъм. Войната го травмира не по-малко от детството му в приемни семейства далеч от роднините си.

Пробивът на големия екран

След завръщането си във Франция Делон работи като носач в халите и сервитьор на "Шанз Елизе". Според мемоарите на самия Делон от 4 години военна служба той прекарва 11 месеца в караулката за различни нарушения на правилата. Като се има предвид богатата му криминална биография, не е изненадващо, че след завръщането си от войната той намира своето място в Париж сред гангстерите и проститутките на Монмартър и площад Пигал. Но съдбата има други планове за него, отвеждайки го в света на киното.

Делон влиза в киното чрез една своя любовница – актрисата Брижит Обер, най-известна с ролята си в "Да заловиш крадец" на Алфред Хичкок. През май 1957 г. той се появява под ръка с нея на фестивала в Кан. Именно там той е забелязан от импресариото Жорж Бом, който сключва договор с него и започва да го представлява. Така през 1957 г. Делон дебютира във филма Quand la femme s'en mêle (“Когато жената се намеси”). А през 1958 г. участва във филма Christine ("Кристин"), където среща Роми Шнайдер – актриса, която ще играе ключова роля както в професионалния му живот, така и в личния му живот.

Истинският пробив за Делон обаче идва с филма "В зенита на слънцето" (1960), където играе ролята на Том Рипли, и оттук започва неговият възход в киното. Следват незабравимите му роли в "Роко и неговите братя" (1960), "Леопардът" (1963) и "Самураят" (1967), „Мотоциклетистката“ (1968), „Басейнът“ (1969), „Борсалино“ (1969)„Червеният кръг“ (1970), „Ченге“ (1972) и „Господин Клайн“ (1976), които утвърждават Делон като един от най-харизматичните и обожавани актьори на своето поколение.

Делон работи с такива режисьори - титани на френското и италианското кино, като Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал.

Секс символ и икона на стил и елегантност

Като икона на новото френско кино започва да се утвърждава през 60-те години. С комбинацията от физическа красота и сурова харизма, той олицетворява идеалния мъж за времето си. Стилът му – безупречно ушити костюми, изискани аксесоари и неизменната цигара – става синоним на елегантността и мъжествеността.

Едновременно с успеха на екрана, Делон се превръща и в лице на множество модни кампании, като влияе върху модата и стила на цяло поколение.

Бурен личен живот

Личният живот на Делон е изпълнен със страстни връзки и сложни отношения. След бурната си връзка с Роми Шнайдер, за която до сетните си дни Делон ще твърди, че е голямата му любов, той има още няколко значими връзки. През 1964 г. се жени за Натали Бартелеми, с която има син, Антъни Делон, роден същата година. Антъни също тръгва по стъпките на баща си и става актьор.

След развода с Натали през 1969 г., Делон има дългогодишна връзка с актрисата Мирей Дарк, която продължава до 1983 г. През 1990-те години той има отношения с холандския модел Розали ван Бремен, с която има две деца: дъщеря Анушка Делон, родена през 1990 г., и син Ален-Фабиен Делон, роден през 1994 г.

Сред имената на известните дами, за които се знае, че са имали романс с актьора, са тези на певицата Далида, с която записва популярния дует Paroles, paroles (1973), както и с легендите на френското кино - Клаудия Кардинале и Бриджит Бардо.

Ален Делон и Анушка Делон

Награди и признания

През своята дълга и успешна кариера, Ален Делон получава множество награди и отличия, които затвърждават неговия статус на легенда.  През 1985 г. получава наградата „Сезар“ за най-добър актьор за „Нашата история“ и „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 2019 г. за цялостната си кариера. Въпреки това, самият Делон остава известен със скромността си по отношение на наградите, като винаги е отбелязвал, че най-голямото му признание е любовта на публиката.

За финал поднасяме шепа цитати на Ален Делон от съкровищницата на неговата житейска мъдрост и опит:

"Мразя тази епоха. Тя ме отвращава... Всичко наоколо е фалшиво и измамно. Вече няма уважение и внимание към чуждото мнение. Само парите имат значение."

"Наранен съм - като всички останали - но нямам право да се оплаквам от съдбата, създаден съм от рани и загуби, както много други хора в живота ми. Това е животът и може да бъде жесток. Казах същото на сина си Антъни. Всичко се усложни, изгуби простотата, която имаше в неговото детство или в моето. Но не трябва да се оплакваме."

"Никога не бива да се отваряш напълно към другите. Трябва да запазиш някои неща за себе си, за онези хора, които обичаш."

"Всичко, което съм днес, го дължа на жените. Дължа го на жените, онези жени, които ме обичаха, които аз обичах..."

"От моя гледна точка вината е в лудостта, която е обзела хората. Как могат всички хора да се споразумеят помежду си, щом е толкова трудно да се споразумеем с портиера или съседа?"

НОВИНИ

Автор Woman.bg

Бурната любов на Ален Делон и Роми Шнайдер. Не едно, две прощални писма

Автор Woman.bg

"Аз съм суров към хората около мен, към тези, които работят с мен, но съм също толкова суров към себе си. Това не е извинение, а по-скоро смекчаващо вината обстоятелство. Искам всичко в работата ми да се определя от професионализма. Това не е каприз, не е опит да се харесате. Обичам работата си и се опитвам да я върша по най-добрия начин."

"Конете са по-добри от хората: поне не лъжат."

"Ясно е, че човек израства по различен начин в зависимост от това дали е роден красив, или грозен. Този, на когото всички се възхищават, завиждат, животът дава различна съдба от този, когото никой не забелязва, на когото никой никога не е завиждал и не е харесван. И ако доведем тази идея до абсурд, тогава един красив мъж може да се превърне в безполезен, свръхегоистичен и грозен, жлъчен и сух човек."

"Никога не съм се страхувал от пари и слава. Това, което съм осъзнал, е, че това всъщност не означава нищо... Че славата е просто една къща от картон, вятър, шоубизнес. Че не заслужавам всичко, което съм постигнал. Имам определен начин да гледам на нещата и хората. От моя гледна точка истински почитаните хора не са актьори, певци, художници, а тези, които са посветили целия си живот на доброто, оставайки най-вече непознати за никого."

"Знаете ли какво каза Фелини точно преди да умре? „Иска ми се да можех да бъда влюбен отново!“ Мисленето за това, докато си тръгвате, е невероятно, нали? Трябва да вярваш, че това е най-хубавото нещо на света. Аз така го разбирам! В днешно време някак си вече не е обичайно да казваш на мъжете: „Това, което ти пожелавам, е любов към една жена“. Но да обичаш искрено и истински е това, което е важно! Нищо не е по-важно."

"Няма нищо по-хубаво от жена, която прилича на жена."