Автор
Добромир Банев

Не е важно с кого си дошъл, важно е кой си сега

Цветен е нашият език. Пълен е с изрази, които могат да онагледят точно състоянието, в което се намираме. Един от тях гласи, че не е важно кой с кого е дошъл, а е важно е кой с кого ще си отиде. Когато бях по-млад, много се забавлявах да го чуя. Разсмиваше ме искрено, докато с годините не осъзнах колко истина съдържа в себе си.

Животът ни сблъсква със събития, места и хора и понякога е нужно време, за да осъзнаем какво ни е отнето. Без подобно осъзнаване не бихме могли да се зарадваме на онова, което сме получили. Поучаваме се от грешките си, но никога не сме застраховани, че няма да сбъркаме отново. В преодоляването на препятствия ставаме толкова добри, че всеки изминал ден ни превръща в шампиони по оцеляване.

Важното е да не се предаваме и да продължим устрема си, гледайки единствено напред.

Бъдещето е невъзможно без да сме имали минало. С пълна степен важи и за мечтите, доколкото разбитите илюзии оставят ярки следи по пътя, който ни е писано да извървим. Нашите истини са в причинно-следствена връзка с преживените любови, разлъки и предателства. Нашите истини оцеляват, защото се подхранват от малките радости, за които най-после сме отворили очи, осъзнавайки че всичко има значение. Тогава започваме да ценим и радостта, и красотата.

Добромир Банев: Ние сме това, което са нашите спомени
НОВИНИ
Автор Цвета Герчева

Добромир Банев: Ние сме това, което са нашите спомени

Автор Цвета Герчева


Няма красота, която остава скрита. Смисълът на съществуването се състои това да не спираме да я търсим.

Устроени сме бързо да забравяме лошото и помним доброто. Трябва наистина да си много лош човек, за да останеш злопаметен след нещо, което е засегнало себелюбието ти. Да грешим е в природата ни, но със сигурност за да привличаме положителни емоции, трябва да намираме опора именно в моментите, които без съмнение са ни правили щастливи. Така и трябва да остане занапред.

Казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения, но не мисля, че е така. Възприемам този израз като оксиморон, който се опитва по презумпция да извинява непростими действия и постъпки. По-скоро вярвам, че адът е в самите нас. Ние избираме посоката и само от нас зависи да останем приветливи за останалите. Лицата, които днес се усмихват, помнят сълзите, затова винаги са склонни да окажат подкрепа.

Нито е важно кой с кого е дошъл, нито е важно какво и колко си имал. Важно е кой си сега, точно в този единствен момент, когато земята не спира бясното си въртене. Важно е да продължаваш напред и да си благодарен, че си един от избраниците на живота. Защото право на избор за всичко имат само живите.