Винаги ще имаме сметки за плащане! Но какво причиняват "фалшивите основни нужди" за качеството ни на живот?

Колко е важно да не се стресирате. Не поемайте прекалено голяма отговорност, не се захващайте с проекти, които ви изтощават и преобръщат. Не се опитвайте да се заблуждавате за някаква нужда, която в действителност се оказва нещо, което към момента не е толкова важно.

Тежестта, която не винаги си струва да носите на раменете си

Колко важно е правилно да определите своя капацитет, собствения си ресурс. Колко важно е да се научите да се доверявате на чувствата си. В крайна сметка понякога коварно започваме разговор със себе си, убеждавайки се във важността на нещо. Душата се съпротивлява, усеща колко здраво се опитваме да завържем превръзка на очите ѝ. Как се опитваме да я прелъстим в нещо, което не ѝ е в тон, не ѝ е нужно.

За всяка такава измама на собствената ти душа винаги ще трябва да платиш сметките. Най-малкото защото в живота така завиваме в грешни посоки, по грешни улици, събираме се с грешни хора. Фалшивата музика, разбира се, също е музика. Но времето, безценно скъпото време, никога не може да бъде върнато.

Хората стават затворници на нужди, които не са толкова важни, но са такива, на които е трудно да се откаже. Или заложници на някакви норми, които им се струват правилни. Жените, които остават в брака "заради пари", редовно се убеждават, че това е, от което се нуждаят. Но ако попитате за какво харчат тези пари - 90% според тях ги пилеят необмислено, хвърлят ги импулсивно и сякаш несъзнателно искат да се отърват от тях. Тогава възниква логичният въпрос - защо е всичко това? Какъв е смисълът от този проект "заради пари"? Свързани ли са опитите за прикриване на травми от детството с отсъствие на нещо, с липса, с чувство за малоценност?

Отървете се от срама!

Той често е неясен, отровен, принуждаващ ви отчаяно да правите нещо със себе си и живота си, само и само, за да не видите нещо, да не знаете, да не бъдете някой. Опитите да заглушите страховете си – от бедност, от изоставяне, отхвърляне, самота също често звучат от миналото.

Сега психотерапията е доста развита и като че ли набира скорост. Не е ли по-добре да платите на психотерапевт, за да разберете и изживеете нещо от горния асортимент, за да живеете живота си. Мъжете, които се занимават с бизнес и носят, дори и по най-скромните стандарти, много приличен доход, често изобщо не използват тези пари. Но в същото време те носят тонове напрежение в себе си. И е невъзможно да не ги усетите, когато се окажете наблизо до тях. Тогава се удивлявате как не се справят добре с връзките, с ерекцията, с личния си живот, с щастието и като цяло се справят зле.

Във физиката има закон за разпределение на енергията. Ако подредите живота си така, че всичките ви нужди, включително тези от невротичен характер, от топлина, интимност, приемане, могат да бъдат напълно реализирани във взаимоотношенията, да бъдат задоволени нарцистично - чрез постижения и придобивки, тогава вие не трябва да се изненадвате, че връзката ви по-късно се разпада, че няма достатъчно енергия. Не можете да захранвате релационна машина с изгорелите газове на постиженията. Естествено, всеки такъв човек има майка, има детство, има някакъв опит, но нещо очевидно му липсва.

Осъзнаването винаги е ключът към промяната

Хората се опитват всяка сутрин да се убедят в необходимостта да отидат на нелюбима, скучна или още по-лошо - неприятна работа, и да прекарат така, в "тази позната задушна атмосфера" по-голямата част от техния живот. И отново идват страховете, притесненията, нежеланието да се рискува, да се отказва. Основата на такива избори често е именно това – убеждението, че нямаш право да искаш нещо. И откъде, ако не от детството, идва това „приятно чувство“?

Животът с това е известен – непрекъснато прави корекции

Безцеремонно ни сграбчва и обръща за раменете на места, където сме се отлепили от земята, от себе си, от нещо важно. Просто ей така, за да дойдем на себе си, да се спрем, да си поемем дъх. И да погледнем на света с тези очи - след разтърсването. А сега – накъде?

Това, научно казано, е точка на бифуркация, точка на промяна в режима на работа на системата за взаимодействие между света и човека. Къде ще отида сега ще определи следващият кръг от живота ми. Готова ли съм сама да задавам посоката на това движение, готова ли съм да избера това, което ми харесва. Или по навик ще плавам по стария курс, пренебрегвайки, че вятърът не духа отдавна, че климатът е изтощителен, запасите от храна са на изчерпване. А режимът изобщо не е включен за живот, а за оцеляване.

Ето защо е толкова важно да не се пренапрягате...

Източник: econet, автор Алена Швец