Струва си да помъдреем и да достигнем до простата мисъл, че никой не е длъжен да ни обича с любовта, за която си мечтаем, която сме си пожелали...

Как да спреш да очакваш от човек това, което той не е в състояние да ти даде? Как да не започнеш да се разпадаш на атоми от отчаяние?

Като начало се спрете без да се самонавивате от очаквания или от отчаяние. Спрете и разберете, че вие ​​самите не сте в състояние да дадете толкова много на някого, койлкото изисквате. И не поради скъперничество или неблагодарност, а просто защото в живота не се случват нещата по този начин.

Спрете да мислите, че само добрите хора обичат

Не светна някаква важна лампичка, под която расте взаимността. Но това по никакъв начин не характеризира нито този, който не дава, нито този, на когото не се дава. Няма как, момичета. Веднъж завинаги спрете да мислите, че само добрите хора обичат истински.

Понякога обичат такива хора, които би трябвало да се изселят на друга планета. Просто обичат. И са готови на всичко. По едно и също време те могат искрено да се възхищават и уважават добрите, но да не искат нищо нито с тях, нито от тях. Хем да, хем не, а всъщност само лошо или само добро. Така е, защото във всеки от нас живеят и ангели, и демони.

Да спреш да чакаш означава преди всичко да спреш да товариш своите очаквания върху безответни лица

Тоест това, което искаш да получиш, не и с грам по-ниско от това, от това, за което копнееш. Но това, което реално получаваш, в най-добрия случай е нещо разредено, като разредена бира в лош бар. Спрете да “пиете” тази благотворителна “бира”, за да не се изкушите да упреквате другия по счетоводителски - на дадено и получено: “Колко ти дадох аз! А ти на мен?”

Когато не прахосвате ресурсите си, когато щедро не ги хвърляте там, където са ненужни, вие няма да се превърнете в обидена жертва, смазана заради неполученото от другия.

Боли, разбира се...

Но това вече не е болката, която измъчва опустошените до дъно с едностранчивите си раздавания. И накрая, струва си да пораснем до простата мисъл, че никой не е длъжен да ни обича с любовта, която ние желаем. Това не е като да молиш мама да ти купи колело за завършен учебен срок без тройки.

Това е обикновеният живот, в който нещо се случва, а друго - не.

Източник: econet, автор Лиля Град