Всеки от нас, поглеждайки към нощното небе, поне веднъж се е питал какво крие то. Твърда малка част от Космоса е изследван, но дори информацията, с която разполагаме, поразява въображението и противоречи на земните закони. Фактите са смайващи: дори мащабите на Земята ни изумяват, а все пак Млечният път е само една от трилионите галактики.
1. Увеличаването на масата на Земята
През последните 500 години нашата планета е станала много по-тежка, а именно с един милиард тона. Всяка година тя се сблъсква с милиони частици космическа материя и не всички от тях изчезват безследно. Атоми от комети и астероиди, микроскопични метеорити и обикновен прах - всички те попадат в атмосферата, изгарят и се утаяват на повърхността на Земята.
Средно нашата планета получава около 40 000 тона такава материя всяка година. С течение на времето тя се натрупва, като постепенно увеличава общата си маса. Това може да изглежда незначително в сравнение с общото тегло на Земята, но всеки тон оказва влияние върху гравитационното поле на планетата. Всичко това се отразява на космическите изследвания, експедициите и спътниците, които трябва да вземат предвид масата на планетата в своите изчисления.
2. Дилатация на времето
Това явление е свързано с теорията на относителността на Алберт Айнщайн: гравитацията не е просто сила, а изкривяване на пространство-времето, което се дължи на масата на обектите. Колкото по-голяма е масата и колкото по-близо, например, е една звезда, толкова по-силно е изкривяването. Гравитационното забавяне на времето е потвърдено от научни експерименти.
Така дори атомните часовници, разположени на голяма надморска височина, показват малки разминавания с тези на морското равнище. Времето в Космоса е с частица от секундата по-бързо, отколкото на Земята, и дори астронавтите го усещат сами. Но това забавяне не е толкова значително в сравнение с факта, че в близост до черна дупка времето спира почти напълно.
3. Мащабът на Юпитер
Трудно е дори да си представим мащабите на най-голямата планета в Слънчевата система. Можем обаче да опитаме, като вземем предвид факта, че диаметърът на Юпитер е 11 пъти по-голям от този на Земята. Той е най-масивният обект, оказващ гравитационно влияние и върху останалите.
Газовият гигант помага за задържането на орбитите на много астероиди и комети и предпазва планетите от сблъсъци с космически тела. Юпитер е толкова огромен, че ако се съберат всички планети в Слънчевата система, общият им обем пак ще е много по-малък. Така че всички те биха могли да се поберат в Юпитер - толкова уникални са неговите характеристики.
4. Абсолютна тишина
В Космоса не се чуват звуци и това се дължи на липсата на въздух. Там цари пълна тишина, така че дори най-мощните галактически експлозии са безшумни. На Земята за най-тихото място се смята бехеовата камера, която се намира в лабораторията Орфийлд. Дори и тя обаче поглъща 99,99 % от звуците, което все пак би ни позволило да чуем работата на системите на нашето тяло.
Въпреки това условията в тази лаборатория са близки до пълното отсъствие на звуци, затова в подобни пространства са тествани астронавтите на НАСА. Тези условия са изключително трудни и подготовката е важна: само няколко минути в такъв звуков вакуум предизвикват тежки слухови халюцинации и пристъпи на паника.
5. Поглед от миналото
Най-отдалечените звезди, които можем да наблюдаваме с човешко око, са на 2-3 хиляди светлинни години от Земята. Това означава, че ги виждаме такива, каквито са били преди много хиляди години.
Съществуват и галактики и обекти, които са отдалечени на милиарди светлинни години и могат да бъдат наблюдавани само чрез телескоп. Светлината, идваща от тях, наистина може да пътува в продължение на много години, преди да достигне до нас. Оказва се, че когато наблюдаваме някои обекти, ние ги виждаме такива, каквито са били в далечното минало.