Джон Ленън и Йоко Оно посетили „един от най-добрите гледачи на карти таро в Гърция“, където чули мрачно предсказание - че Ленън ще бъде убит.

Твърдението е направено от техния близък приятел Елиът Минц. Бившият радио- и телевизионен водещ от Лос Анджелис, който се запознава с двойката в началото на 70-е години, е написал нови мемоари - „Всички ние сияем: Джон, Йоко и аз“. Книгата излиза с благословията на сина им Шон Ленън.

„Гледъчът на картини беше много категоричен относно факта, че Джон ще бъде убит на остров“, казва Минц пред Fox News Digital.

„Йоко имаше връзки с екстрасенси, гледачи на таро, астролози и други хора от така наречения “паранормален свят“ - споделя той.

„В продължение на години тя се консултираше с тези хора почти ежедневно... Много малко решения Йоко вземаше, без да получи предварително разрешение или насоки от тези хора.“

Въпреки тревожното послание на гадателя, двойката не изглеждала притеснена.

В книгата си Минц отбелязва как Ленън е смятал, че няма нужда от бодигард, защото „аз съм просто един рокендрол певец.“ И Оно се съгласява с това.

„Нищо не може да бъде предотвратено, ако е предопределено да се случи“, казвала тя, цитирана в книгата на Минц.

„Трябва ли да избягваме всички острови? Трябва ли никога да не ходим никъде? Ако това е предопределено да се случи, то ще се случи.“

Минц разказвал, че след разговора си с двойката Ленън посочил наниза си от тибетски камбанки, който висял на дръжката на вратата на апартамента му. Той погледнал Минц и казал: „Това е единствената защита, от която наистина се нуждаем“.

Но имало едно нещо, в което Ленън бил сигурен, твърди Минц. Че той трябваше да си отиде пръв.

„Джон каза: „Единственото нещо, което ме плаши, е, че Йоко ще си отиде първа преди мен, защото не мога да живея без нея - трябва да си отида пръв“, казва Минц.

Минц разказва, че последният му разговор с Ленън е бил „обичаен“.

„Спомням си, когато приключваха сесиите на „Двойна фантазия“ - спомня си той. „Прекарах известно време с Джон и Йоко в апартамента им, където слушах музиката за първи път. Беше необикновено."

„След това проведохме обичайните си разговори. Той беше развълнуван от издаването на албума. И след това, когато записът излезе, той беше много оптимистично настроен. Говорихме за възможността той да направи турне. Той изпитваше много противоречиви чувства по отношение на това, че отново е на път. Той и Йоко щяха да пътуват из страната. Но той се чувстваше обнадежден.“

„Беше много дълъг разговор, за който имах всички основания да смятам, че ще продължи вечно“, признава Минц.

„Разговорите ни бяха толкова естествена част от живота ми. Те бяха като мое семейство. Разговарях с тях повече от всеки друг. И когато приключихме разговора, той каза нещо от рода на: „Ще поговорим по-късно“. Беше много обстоятелствено... Беше просто един доста типичен разговор.“

В нощта на 8 декември 1980 г. Ленън е застрелян пред жилищната си сграда в Ню Йорк от фен. Той е на 40 години.

Скоро след това Минц казва, че няколко души, които са познавали двойката, са нахлули в дома му „като лешояди“ и са си тръгнали с много от личните вещи на Ленън.

„Това включваше пет години от личните му дневници, които той старателно водеше“, каза Минц. „Имаше и любовни писма - всякакви неща. Бившият служител го сложи в няколко торби и си тръгна. Разбира се, Джон и Йоко не са направили опис на цялото си имущество, така че никога не се знае колко е било в началото. Но в крайна сметка крадците бяха разкрити и материалите бяха върнати. “Не става дума само за дневници и любовни писма между двамата" - казва Минц. „Имаше лични вещи, неща, които са обичали. Имаше един красив часовник, който Йоко беше подарила на Джон през 1980 г. и който беше гравирала. Беше нещо като „Започвам отначало“.

„Ето защо Йоко посвети остатъка от живота си на запазването на наследството на Джон. Тя все още е с нас, но преди около четири или пет години предаде това на Шон... Сега той продължава там, където майка му е спряла. А майка му започна там, където баща му спря.“

Минц остава изключително близък с 91-годишната Оно. Въпреки това той казва, че книгата му не е „любовна поема“ за двойката.

„Не всичко беше мир, любов и сладкиши“, казва той.

„И не съм написал тази история със сензационно перо. Това е честен разказ за живота ми с тях... Това е история за нещата, които човек би направил в името на любовта“, пише Vesti.