Срамът е едно от най-силните и разрушителни чувства, което може да се формира още в ранното детство и да повлияе на живота на възрастните, особено на сексуалността.
Токсичният срам засяга най-дълбоките аспекти на личността, пречи на изграждането на пълноценни взаимоотношения, поражда вътрешни конфликти и изкривено самовъзприемане. Защо се случва и как да се справим с този проблем, разказва Татяна Шахунова – психолог.
Как се появява токсичният срам
Токсичният срам обикновено се заражда в детството, когато детето се сблъсква с първите прояви на своята сексуалност. В този момент реакциите на възрастните стават ключови. Да бъдеш осъждан или осмиван за някоя телесна проява - независимо дали става дума за интерес към собственото тяло или за първите въпроси за секса - може да предизвика интензивни чувства на вина и срам. Такива ситуации създават предпоставки за по-нататъшни вътрешни конфликти, при които сексуалните желания се възприемат като нещо неправилно или срамно.
Съществуват и други житейски обстоятелства, които допринасят за формирането на токсичен срам. Например през 90-те години на миналия век момчетата посещаваха обществени бани и душове заедно с жени. Също така не е било необичайно децата да спят в една и съща стая или дори в едно и също легло с родителите или бабите и дядовците си.
Тези ситуации предизвикват чувство на срам и неудобство по отношение на собственото тяло и сексуалност, които продължават и в зряла възраст. В резултат на това детето започва да потиска желанията си, без да може да ги изразява по здравословен начин, и срамът от тялото и сексуалността става част от зрелостта.
Как срамът влияе върху сексуалността на възрастните
Когато човек навлезе в зряла възраст, токсичният срам продължава да формира неговото поведение и възприемане на себе си в интимните отношения. Хората, които са преживели това като деца, могат да се чувстват смутени или дори отвратени от сексуалните си желания. Това често ги кара да избягват близкия контакт или да изпитват трудности при сексуалната интимност, дори когато желанията са налице.
Подобен срам може да породи чувство за вина за естествените сексуални прояви. Лицето може да изпитва страх, че ще бъде отхвърлено или неразбрано, което го кара да се дистанцира от партньора си, създавайки емоционални и сексуални бариери.
Токсичният срам влияе пряко върху възприемането на възбудата. За много хора всяка проява на сексуален интерес предизвиква вътрешен конфликт. Възбудата се асоциира с нещо срамно, което води до блокиране на сексуалната енергия. Такива хора може да не се радват на интимни отношения или да ги избягват от страх, че желанията им ще бъдат осъдени.
Как да преодолеем токсичния срам
Един от начините да преодолеете това чувство е да работите с психотерапевт. Психотерапията помага на човека да осъзнае, че срамът от неговата сексуалност е резултат от възпитание и социални нагласи, които са били погрешно разбрани в детството. Груповата терапия също може да изиграе важна роля, тъй като позволява на лицето да преработи страховете и чувствата си в безопасна среда, където други участници споделят подобни преживявания.
Груповата терапия е уникален начин за преживяване на срама. По време на тези сесии участниците могат да говорят открито за срама си, осъзнавайки, че не са сами в чувствата си. Този процес помага да се разтовари тежестта на токсичния срам, като постепенно връща човека към здравословно възприемане на себе си и на сексуалните му желания. Хората, които участват в тези сесии, често споделят, че са засегнали теми, които не са успели да разкрият дори в годините на лична терапия.
Токсичният срам, възникнал в детството, може да бъде сериозна пречка за пълноценен сексуален живот. Разпознаването на този срам и работата с него чрез психотерапия или групови сесии обаче позволява на човека да се освободи от негативните нагласи и да открие нови възможности във взаимоотношенията си. Подобно преживяване е уникално и може да бъде истинска точка на освобождаване от тежестите, които са пречили на човека да живее пълноценно.