Огромни небостъргачи, хуманоидни роботи, невероятни изобретения – това е нашата реалност. А само преди 100 години хората не са могли да си представят, че прогресът ще промени живота толкова много. Само писателите на научна фантастика изненадваха с предположенията си за това какъв ще бъде светът. А кой не иска да попадне в бъдещето поне за минута? През 1903 г. германецът Ралф Нойман, без да иска, пътува назад във времето. Ето неговата история.
)
Нойман пътувал от Дрезден за Лайпциг. По средата на пътя той внезапно помолил кочияша да спре, слязъл от каретата и, крещейки от радост, се отправил към най-близката гора. Връщайки се в Дрезден без пътник, кочияшът разказал за странното поведение на Нойман. Съпругата на Ралф се изплашила, че никога повече няма да види мъжа си, но седмица по-късно Нойман се върнал у дома с невероятна история. Той твърдял, че е пътувал в бъдещето.
От прозореца на каретата Нойман забелязал странни бели структури. Те били толкова необичайни, че мъжът не могъл да се сдържи и решил да разбере какви са. Когато се приближил, видял сгради от метал и стъкло, които приличали на огромни гъби с няколко шапки. Нойман се почувствал като мравка сред тези структури, които се извисявали на десетки метри над земята. Наблизо стоели подобни, но асиметрични, извити структури. На покривите им имало платформи с прозрачни капсули.
)
Гледайки странните сгради, Нойман не забелязал веднага, че наоколо нямало никакви хора. Когато се огледал, видял в далечината някакъв мъж и тръгнал към него. Когато непознатият се обърнал, Ралф бил поразен от страх. Вместо ръце и крака мъжът имал метални протези, а лицето му било ужасно. Метална, безжизнена маска, очи, светещи в червено, и решетка над устата му, иззад която долитал неразбираем звук. Нито една дума, само съскане, скърцане и пращене.
Нойман побързал да се отдръпне от странното същество и не забелязал, че стъпил на издигащата се платформа. Той полетял нагоре и спрял близо до покрива на една от сградите. Ралф имал невероятна гледка към града. Огромно пространство, само небостъргачи и нито една жива душа наоколо. Не се виждал нито пътят, по който Нойман бил пътувал с каретата, нито гората. На покрива мъжът забелязал екран, а на него човек, който се качва в една от стоящите наблизо капсули и отлетял. Предпазливо, Нойман решил да направи същото и след минута вече се носел над града.
Долу той видял живи хора, които не се различавали от обикновените. Когато се приземил на един от покривите, той излязъл от капсулата и се канел да слезе при хората, за да поговори с тях. Изведнъж бил грабнат от две хуманоидни същества и повлечен. Нойман се озовал в нещо, което приличало на лаборатория. Той бил поставен на стол и завързан с колани, така че да не може да се движи. Малки метални топчета с антени се въртели около Ралф и той се чувствал неспокоен. След това го отвели в друга стая, където го нахранили, дали му вода и го сложили да спи в странно легло, което приличало на бял ковчег с прозрачен капак.
)
След като се събудил, Нойман не разбрал къде се намира. Изглеждало, че всичко, което се е случило, е било сън. Изведнъж капакът на леглото се отворил и тялото му било масажирано сякаш от човешки ръце. Изплашен, Ралф скочил от леглото и се отдалечил. В стаята влезли метални „мъже“ и му направили жест да ги последва.
Поставили го в полукръгла уредба, около него пробягали светлини, Нойман затворил очи и усетил, че пада някъде. Опомняйки се, той осъзнал, че се намира в гора. Излизайки на пътя, той въздъхнал с облекчение. Най-накрая бил отново в собствения си свят! На път за Дрезден една карета го качила. Вкъщи той разказал за невероятното си пътуване. Нойман бил сигурен, че е имал късмета да се намира в XXI век.
Изглежда, че човекът е сгрешил. Роботи, които се разхождат свободно по улиците, летящи капсули, мигновено движение в пространството и времето - дори през 21-ви век това не е налично. Въпреки това технологиите се развиват много бързо. Кой знае, може би след няколко десетилетия историята на Ралф Нойман ще се превърне в наша реалност.