Автор
Ива Петрова

Истината отвъд митовете: Какво трябва да знаете за перименопаузата

Перименопаузата е един от най-малко проучените, но най-важни преходи в живота на жената. Много дами започват да изпитват симптоми в края на 30-те или началото на 40-те си години, но тъй като все още имат редовен менструален цикъл, техните притеснения често се пренебрегват - дори от здравните специалисти.

Това широко разпространено неразбиране води до фрустрация, погрешна диагноза и ненужно страдание.

Мит 1: Перименопаузата започва само когато месечният цикъл стане нередовен

Реалност: Хормоналните промени могат да започнат години преди промяната в цикъла.

Едно от най-погрешните схващания е, че перименопаузата започва едва когато менструалният цикъл стане непредсказуем. Всъщност колебанията в нивата на естроген и прогестерон могат да започнат още в края на 30-те години, дори когато месечният цикъл е все още редовен.

Симптоми като промени в настроението, повишена тревожност, умора и замъглено съзнание може да се появят първи, но тъй като месечният цикъл не се променя, жените - и дори техните лекари - не успяват да свържат тези симптоми с перименопаузата.

Вместо това, е възможно да им бъдат предписани антидепресанти или сънотворни, без да се адресира основният хормонален дисбаланс.

Мит 2: Горещите вълни са първият и единствен признак на перименопаузата

Реалност: Много жени никога не изпитват горещи вълни.

Въпреки че горещите вълни и нощното изпотяване са добре известни симптоми на менопаузата, те невинаги са първите индикатори на перименопаузата. Всъщност, много жени никога не ги развиват.

Някои от най-ранните признаци на перименопаузата включват:
- Промени в настроението и повишена раздразнителност
- Необяснима умора и болки в ставите
- Безсъние и неспокоен сън
- Промени в либидото и вагинална сухота

Тъй като тези симптоми могат да бъдат разнообразни, те често се бъркат със стрес или стареене. Разпознаването им като хормонални промени може да помогне на жените да получат необходимата подкрепа по-рано.

Мит 3: Перименопаузата трае само няколко години

Реалност: Може да продължи между четири и 10 години.

Много жени са изненадани да научат, че перименопаузата не е кратка фаза – тя може да продължи десетилетие или повече. Хормоналните нива се колебаят непредсказуемо, поради което симптомите могат да идват и да си отиват, да варират в интензивност или да се променят с времето.

Разбирането, че перименопаузата е постепенен преход, а не внезапна промяна, помага на жените да се подготвят за предстоящите промени и да потърсят грижи рано, вместо да чакат месечният им цикъл да спре.

Мит 4: Симптомите на перименопаузата са "само във вашата глава"

Реалност: Хормоналните колебания директно влияят върху функцията на мозъка, настроението и енергията.

На жените, изпитващи внезапна тревожност, депресия или замъглено съзнание, често се казва, че това е просто стрес. Но хормоналните промени пряко засягат мозъчната химия, влияейки върху серотонина и допамина – "хормоните на щастието" в организма.Ето защо жените в перименопауза често съобщават за:
- Повишена тревожност или панически атаки
- Промени в настроението или депресия
- Затруднена концентрация или пропуски в паметта ("мозъчна мъгла")

Вместо да се пренебрегват тези симптоми, хормоналният баланс трябва да бъде адресиран чрез промени в начина на живот, управление на стреса и, когато е подходящо, хормонална терапия.

Мит 5: Няма какво да направите — просто трябва да "издържите"

Реалност: Проактивното управление на процеса може драстично да подобри качеството на живот.

Много жени вярват, че перименопаузата е нещо, което трябва да изтърпят, но това е далеч от истината. Ефективните стратегии могат да сведат до минимум симптомите и да подобрят благосъстоянието по време на този преход:

- Проследяване на симптомите: Воденето на дневник може да помогне за идентифициране на модели и за застъпничество за грижи.
- Хранене и упражнения: Диета, богата на здравословни мазнини, протеини и фитоестрогени, може да подкрепи хормоналния баланс, докато тренировките за сила помагат за поддържане на мускулната маса и метаболизма.
- Управление на стреса: Хроничният стрес влошава хормоналните дисбаланси, което прави практики като медитация, дълбоко дишане и терапия ценни.
- Хормонална терапия и добавки: Биоидентичната хормонална терапия (HRT), адаптогените и целевите добавки могат да облекчат симптомите и да подкрепят дългосрочното здраве.

Перименопаузата не е заболяване — това е естествен житейски преход. Въпреки това, липсата на качествена информация за нея кара много жени да се чувстват пренебрегнати и неподкрепени.

Ако подозирате, че изпитвате перименопаузални промени, не чакайте за нередовен цикъл – информирайте се и потърсете насоки от специалист, който разбира холистичния подход.