Светът, изглежда, наистина е полудял. От една страна изглежда по-несигурен и несправедлив, но от друга е все така омайващ и очарователен. Живеем в реалност, изтъкана от противоречия, а предизвикателствата ни карат да се чувстваме истински живи.

Никой от нас не иска да живее в режим на оцеляване. Въпросът е как да намерим начина, който ще ни осигури повече наслада, повече мигове на радост. Предадем ли се на отчаянието, сивото ще вземе превес, а пролетта обича пъстротата.

Колкото по-дълъг е залезът, толкова по-ясно става съзнанието ни. Нарастващите дни и кратките нощи могат да предоставят достатъчно време, за да осмислим кое е наистина съществено. Гледайки към небето, припомняме младостта, взирайки се в очите на някого – винаги е любов.

Не знам дали щастието е достижимо, но знам със сигурност, че ако отлагаме намерението си да бъдем щастливи в по-добри времена, всъщност обричаме себе си на тъга. Както се казва, утре започва от днес, затова именно в момента е важно бъдем смели. Оправданията и колебанието не са най-добрите съюзници. Пропуснатите шансове и моменти няма да дадат същите възможности, защото нищо не се повтаря.

Да подчиняваме волята си на предварително начертани планове не е удачно решение. Понякога най-хубавите изненади се случват, когато най-малко сме очаквали. Ако не сме безропотно подчинени на графика в календара, ако проявяваме малко повече гъвкавост и ентусиазъм, със сигурност ще усмихваме повече.

Важно е какво се случва сега, точно сега. Времето не чака никого, но ние пък не трябва да забравяме, че то не съществува. Препускайки напред, не бива да игнорираме пейзажа наоколо – малка част от красотата носи огромно усещане за покой.

Един единствен ден е в състояние да ни накара да преосмислим начина, по който гледаме на живота си. Думите трябва да се изричат, срещите да се състоят, чувствата – да се споделят. Любовта е като ток с високо напрежение, макар самата тя да не търпи напрежението. За нея търпението е от изключителна важност, защото, ако всичко е наред, расте с всеки ден. Харесва малките жестове, обожава споделената тишина.

Обичайки бавно, даваме възможност на другия да иска още и още.

Светът е луд и няма да спре да ни изненадва. Животът се състои в това, което ни кара да усещаме със сърцата си. Не отлагайте живота, но не пришпорвайте любовта. В надпреварата с нея дори лекоатлетите са губещи.