Евелин Попадийна

С идването на лятото няма как да не помислим как да предпазим кожата си от слънчевите лъчи. Запасяваме се със слънцезащитни кремове и лосиони за след плаж, но знаем ли как да се погрижим за бенките си? Идваме на помощ, за да ви дадем няколко съвета за правилна грижа за бенките през лятото. Бенките са доброкачествени кожни образувания. Те се образуват поради генетични фактори, хормонални промени или прекомерно излагане на слънце. Добре е да правите диагностика на бенките при дерматолог, ако бенката променя цвета и формата си, появят се сърбеж, зачервяване или болка. Ранната диагностика може да предотврати развитието на злокачествени образувания.

Ако някои бенки ви създават дискомфорт или има съмнение за злокачествено развитие, то те трябва да бъдат премахнати. Процедурата се извършва през есента, под локална анестезия и задължително включва хистологично изследване. За да предпазите бенките си от слънцето задължително трябва да ги мажете с кремове с SPF 50, да носите дрехи с UV защита и да избягвате слънчевите часове. Грижата за тях през лятото е важна и дори задължителна заради здравословните рискове, които могат да възникнат. Бъдете внимателни и знайте, че здравето е по-важно от красивия слънчев загар.

Freepik

Знаем ли как да се погрижим за бенките си?

Защита през лятото: Как да се грижим за бенките

Ева Григорова

Автоимунните заболявания стават все по-често срещани и засягат около 23,5 милиона души в САЩ, 80% от които са жени. Ако имате автоимунно състояние, знаете, че много от рисковите фактори не са под ваш контрол, но можете да идентифицирате вашите специфични причинители, за да избегнете обостряния. Според доктора по интегративна медицина Сара Готфрид, обучена в Харвард и Масачузетския технологичен институт, автор на The Autoimmune Cure, има един гигантски катализатор, който всички пренебрегваме, и това е травмата.

„При автоимунно заболяване вие търсите определени неща“, обяснява тя. „Търсите генетично предразположение. Търсите повишена чревна пропускливост или пропускливи черва. И тогава търсите отключващ фактор… и това, което хората често не разбират, е, че тези отключващи фактори често могат да бъдат емоционални или духовни.“

Готфрид се позовава на проучването Adverse Childhood Experiences (ACE) Study, проведено през 1998 г., което открива пряка връзка между травмите в детството и хроничните заболявания, които някои хора развиват като възрастни. „Оттогава проучванията показват, че високият ACE резултат (отнасящ се до Неблагоприятни преживявания в детството) е свързан с повече от 45 различни хронични заболявания“, казва Готфрид. „Не само свързани с психичното здраве – разбира се, това ще увеличи риска от посттравматично стресово разстройство, депресия, тревожност, но говорим и за проблеми с физическото здраве. Много по-голям е рискът от диабет, повече проблеми с кръвта захар, повече проблеми с автоимунни заболявания, повече проблеми със сърдечно-съдови заболявания..."

Тя също така споменава проучване на NHANES5, което анализира броя на хората в САЩ с антинуклеарни антитела, които обикновено се проверяват, за да се види дали имате автоимунно заболяване. „Това са В-клетките във вашата имунна система, които започват да атакуват собствената ви тъкан“, казва Готфрид. „И това, което беше установено с течение на времето, е, че през последните 20 и повече години процентът на положителните антинуклеарни антитела се е увеличил значително.“ „Има нещо в начина, по който живеем, което засилва атаката на собствените ни тела“, добавя тя.

Готфрид споделя, че това е нещо, което е виждала и в собствената си практика. „В моята практика значителен брой хора с автоимунно заболяване имат анамнеза за токсичен стрес и травма“, заявява тя. Тя споменава по-специално един пациент, жена в началото на 40-те, която открива, че съпругът ѝ има връзка с най-добрата ѝ приятелка. „Няколко месеца по-късно тя започна да забелязва болка в лакътя – подуване и скованост – и известна болка в коленете, и тя си направи редица тестове. Така откри, че има положителен ревматоиден фактор, който се свързва с ревматоиден артрит,“ - допълни Готфрид.

Този тип случаи не са необичайни. „Има толкова много хора, които имат това ниво на дисрегулация, което се случва в тялото им. Те може да нямат диагноза, свързана с това, но има нещо, което просто ги прави нерегулирани“, добавя Готфрид. „Как можем да го забележим възможно най-рано и как можем да предотвратим това нарушение в регулацията да доведе до заболяване?“

Ако не сте запознати с вашето ниво на травма, Готфрид предлага да започнете с вашия ACE резултат. „Може да се чувствате така, сякаш нямате много травма от детството, но освен ако всъщност не я измервате с помощта на някои валидирани методи, може да не знаете как може да продължава да живее в тялото ви“, казва тя.

Тя предлага въпросник за ACE на уебсайта си, въпреки че можете да намерите няколко други онлайн. Всеки има различна система за оценяване, но обикновено ще ви оцени по скала от нула (не е изложен на травма) до 10. „Знаем, че резултат от едно или по-висок е свързан с по-голям риск от хронично заболяване“, обяснява Готфрид . Това не е съвършена наука, но въпросникът може да бъде полезен като инструмент.

Имайте предвид, че травмата не е необходимо да бъде катастрофално събитие – малки преживявания на емоционален стрес могат да се натрупат с течение на времето. Както отбелязва Готфрид, „Видът на травмата има по-малко значение от начина, по който тя продължава да живее в тялото ви“.

Защита през лятото: Как да се грижим за бенките

Ето кой е най-големият причинител на автоимунни заболявания, за който не се говори