Всеки родител иска детето му да е щастливо и успешно в живота. Но понякога, без да осъзнават, допускат грешки, които не помагат, а напротив – пречат на малчуганите да вярват в себе си и да следват мечтите си. Вместо подкрепа детето получава натиск; вместо свобода – строги рамки; а вместо вяра в собствените си сили – съмнения и страхове.

Често родителите действат с най-добри намерения, но методите им на възпитание могат да потиснат детските таланти и да убият мотивацията. Нека разберем кои постъпки на възрастните пречат на децата да разгърнат потенциала си и как да ги избегнем.

1. Налагане на собствен житейски сценарий

Много родители искат детето да тръгне по техните стъпки или да реализира това, което самите те не са успели. Например, карат го да свири на музикален инструмент, въпреки че няма интерес, или настояват за кариера на лекар, когато душата му копнее за нещо друго.

Проблемът е, че избирайки вместо детето, възрастните го лишават от правото на собствени мечти. В резултат то или губи интерес към ученето, или живее чужд живот, без да открие своя път. Важно е да даваме на децата възможност да опитват различни неща и да подкрепяме избора им, дори да ни се струва непрактичен, категорични са психолозите.

2. Постоянна критика и сравнение с другите

Някои родители смятат, че строгостта и забележките ще помогнат на детето да стане по-добро. Но ако то чува само: „Можеше да се постараеш повече“, „Ето, виж Митко…“, „Пак не се получи“, това не мотивира, а убива вярата в себе си.

Детето започва да мисли, че не е достатъчно добро и спира да опитва нови неща, страхувайки се от пореден провал. Вместо критика е по-добре да забелязваме дори малките успехи и да казваме: „Виждам, че се стараеш“, „Хайде да обсъдим какво може да се подобри“. Така то ще се научи да работи над грешките си без страх и чувство за вина.

3. Игнориране на интересите на детето

Случва се родителите да не отдават значение на увлеченията на детето – например, ако обича да рисува, а мама и татко очакват от него шестици по математика. Или когато мечтите му им се струват „несериозни“, например иска да стане блогър, а не юрист, и това предизвиква неразбиране.

Но ако детето не чувства подкрепа в това, което наистина харесва, може да загуби интерес към каквото и да е развитие. Дори изборът му да не ви вдъхновява, опитайте се да разберете защо е важен за него. Възможно е зад детското увлечение да се крие истински талант.

4. Прекомерна опека и липса на свобода

Страхът за детето често кара родителите да контролират всяка негова стъпка, да избират приятелите му, да решават с какво да се занимава, да не му позволяват да опитва нови неща. Но ако детето не се учи да взема решения само, то израства неуверено и зависимо от чуждото мнение.

Дори да ви се струва, че знаете по-добре, давайте му възможност да греши и да прави избор. Нека опитва, пада и отново се изправя – само така ще се научи да бъде самостоятелно.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

5 абсолютно погрешни родителски модела на възпитание, които превръщат детето в бъдещ насилник

Автор Антония Михайлова

5. Страх от грешки

Някои родители толкова се страхуват, че детето ще се провали, че не му позволяват да рискува: „Не се катери там, ще паднеш!“, „Не се захващай, все едно няма да се получи“. В резултат децата започват да се страхуват от трудностите и да избягват всичко ново.

Но грешките не са провал, а част от растежа. Ако детето не опита, няма да разбере на какво е способно. По-добре е да го научим да не се бои от трудностите, отколкото да го предпазваме от всякакви рискове.

Какво да правим вместо това?

Най-важното е да дадем на детето да разбере, че вярваме в него. Не налагайте своите очаквания, а му помагайте да разкрие силните си страни. Подкрепяйте го, дори пътят му да е различен от вашите представи. И помнете! Децата, които чувстват любов и доверие от родителите си, израстват по-уверени в себе си и смело следват целите си.