Къде в ерата на информационния шум е границата между необходимото внимание към здравето и тревожната фиксация върху него? Ще се опитаме да я открием, опирайки се на исторически примери, научни изследвания и препоръки от лекар.

Как здравословният начин на живот се превръща в натрапчива идея?

Изследване, публикувано в Journal of Anxiety Disorders, показва, че нивото на тревожност за здравето сред студентите е нараснало почти двойно от 1985 г. насам. Тревогата за здравето е, когато човек прекарва толкова много време в безпокойство, че е болен или ще се разболее, че това започва да управлява живота му. Хората с часове изучават своите и чужди симптоми, гадаят по медицински статии какво им е, сравняват се с блогъри в социалните мрежи.

Така наречените OHR („online health research“ – онлайн изследвания за здравето) често се използват в опит за успокоение, но водят до обратен ефект: ако човек постоянно рови в интернет, това се превръща в натрапчиво поведение и повишава нивото на безпокойство. Особено ако собствените и описаните симптоми съвпадат поне отчасти. Според проучвания всеки пети човек, който се обръща към медицински клиники, изпитва силно безпокойство за здравето си. Често то се влошава от търсенето на информация за симптомите на болестите в интернет.

Реално заболяване се потвърждава само в един от десет случая, отбелязват изследователите.

Освен това мнозина са склонни да свързват текущото си състояние с минал опит и да вярват, че са в рискова зона. Това води до формиране на натрапчив самоконтрол. Смарт часовници, крачкомери, приложения за броене на калории – всичко това се превръща в норма. Регистрираме всеки недоспан час, всяко хапване и тренировка във фитнеса.

Синдромът FOMO (страх от пропускане на нещо важно или интересно) само засилва общото напрежение. В социалните мрежи всички изглеждат перфектно – стилни, стегнати, здрави. Това създава изкривено възприятие за реалността: ако не си такъв – значи нещо не е наред със здравето ти. Външното сравнение се отразява на самооценката и дори на физическото състояние. Сутрешното потапяне в чуждия идеален живот претоварва мозъка, нивата на кортизол и изкуствен допамин се покачват, появява се умора, усещане, че денят е започнал неправилно.

Хипохондрията през вековете

Тревогата за здравето може да се развие в хипохондрия – разстройство, характеризиращо се с прекомерно и непрекъснато безпокойство, дори без потвърдена диагноза. В България между 5% и 10% от хората страдат от тази форма на натрапчиво мислене.

Важно е да се отбележи, че хората винаги са се тревожили за здравето си. Още през Средновековието е имало случаи на т.нар. „стъклен бяс“, когато човек е вярвал, че тялото му е направено от стъкло и затова панически се е страхувал да не се счупи от всяко докосване. Един от най-известните случаи е френският крал Шарл VI. Лечението на това разстройство е било просто: „стъклените хора“ просто са били карани да разберат, че всъщност не са направени от стъкло.

Тази натрапчива идея отразява същото, което и съвременните страхове – усещане за крехкост и уязвимост.

С развитието на медицината хипохондрията не е изчезнала, а просто е променила формата си. Ако преди хората са се страхували, че са направени от стъкло или бетон, днес безпокойството е предизвикано от евентуално наличие на рак или чип в мозъка, имплантиран от правителството за следене. Появата на интернет и особено на социалните мрежи трансформира хипохондрията в киберхондрия – състояние, при което тревогата се засилва с всяко търсене. Колкото повече информация получаваме за симптомите, толкова по-страшно ни става. Вместо утеха – само нарастваща тревога.

Епидемия от фалшиви диагнози

Социалните мрежи се превърнаха в нов домашен лекар за милиони хора – особено TikTok. Според резултатите от анкети, 42% от потребителите смятат тази социална мрежа за най-достъпната платформа за търсене на информация за здравето. Лекарите все по-често се сблъскват със случаи, когато пациентите идват на преглед вече с диагноза, базирана на клипове в интернет.

„В медицинската практика това явление е известно като соматизация на тревожни разстройства или тревожни разстройства със соматични симптоми“, разказва проф. Дмитрий Искра от катедра „Медицинска рехабилитация и спортна медицина“ в СПбГПМУ. „Пациентът с този тип тревожност рядко се оплаква от психични промени и намира обяснение за нездравословното си състояние в патология на вътрешните органи. Въпреки че физически изпитва симптоми, при преглед не се открива никаква патология. Най-честите оплаквания са главоболие, болки в гърдите, корема, гърба, ставите.“

Причината за появата на тези симптоми е преди всичко дисрегулация на вегетативната нервна система – отделът на нервната система, който регулира работата на вътрешните органи.

При панически атаки вегетативните симптоми стават изключително изразени и се проявяват в комбинация с паника, страх от смъртта. „Еволюционно тревогата ни е необходима при възникване на опасност и прилагане на принципа „бий или бягай“. В този момент се включва „вегетативно подкрепление“: учестява се сърдечната честота, дишането, повишава се мускулното напрежение, пренастройва се работата на вътрешните органи и различните системи.

А сега си представете, че човек работи на компютър, не е нужно да бяга от заплаха, но сърцето му неочаквано започва да бие по-бързо, появяват се болки в лявата половина на гръдния кош. В действителност те са свързани с болезнен мускулен спазъм, но човекът не знае за това. Такъв пристъп не може да не предизвиква безпокойство и тогава, успоредно с вегетативната дисфункция, възниква хиперфокусиране върху телесните усещания. Човекът започва да се вслушва в най-малките промени в състоянието си, винаги интерпретирайки ги като заплаха“, отбелязва експертът.

В зависимост от представените оплаквания, лекарите назначават на такива пациенти разнообразни изследвания: кръвни изследвания, изследвания на урина, ЕКГ, ултразвук, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

„Но нормалните резултати от лабораторните и инструменталните методи за диагностика не убеждават пациентите в отсъствието на патология на сърцето, мозъка или други измислени от тях болести на органи и системи“, продължава Дмитрий Искра. „След края на изследването те обикновено отиват при друг лекар, а предишния смятат за неквалифициран специалист.“

Ярък пример за фалшиви диагнози е историята с TikTok, където през 2024 г. кортизолът стана популярен антигерой. Много уелнес инфлуенсъри съветваха да се изведе напълно от организма, защото „високото ниво на този хормон влияе отрицателно буквално на всичко“: качеството на съня, тревожността, желанието за сладко и наддаването на тегло, особено в областта на лицето. Оттук и модният термин „кортизолово лице“, което се свързва с болестта на Иценко-Кушинг.

Всъщност нещата не са толкова еднозначни. Въпреки че всяка стресова ситуация причинява скокове в нивото на кортизол в кръвта, не бива да се тревожим за тези промени. В съответствие с циркадните ритми, нивото на този хормон се променя естествено през деня. Организмът сам умее да регулира баланса – и няма нужда да се отърваваме от кортизола. Въпреки това, блогърите, на вълната на тревожността, предлагат детокс практики и добавки, които само засилват усещането, че имате някакви проблеми.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

Тревожността при тийнейджърите – безшумната пандемия, която расте главоломно: Как да помогнем на децата си

Автор Антония Михайлова

Как да се дистанцираме от тревожността при здравословен начин на живот?

„Осъзнатостта не е паника или надпревара за идеално тяло, а връщане към фундаментални принципи, отчасти може би очевидни. Вместо самодиагностика и маратони за детоксикация, доверете се на реномирани специалисти. Само доверен лекар може да постави истинска диагноза. Всичко останало са предположения, често основани на страхове“, съветва професор Дмитрий Искра.

Балансирано хранене

Основата е достатъчно количество протеини, фибри, Омега-3. Обърнете внимание на холина – този витамин е важен за здравето на мозъка, особено в условия на постоянен стрес. Съдържа се в яйца, черен дроб, някои морски продукти или под формата на добавка (препоръчителна доза – 500 мг). Интересна е комбинацията, когато към холина е добавен екстракт от гинко билоба. Такъв продукт също допринася за подобряване на кръвообращението и снабдяването на мозъка с кислород.

Подкрепа преди сън

Вечер добре действа магнезият – помага за отпускане, подобрява качеството на съня и ускорява възстановяването. Особено полезен е при пътувания и рязка промяна на графика. Също така вечер е по-добре да се въздържате от използване на мобилни устройства, за да успокоите нервната система.

Режим на сън и почивка

Сънят е сложен биологичен процес, който възстановява тялото и психиката. Хроничното недоспиване води до намаляване на вниманието, паметта и отслабва имунитета, затова се старайте да спите поне 6,5 часа. Също така е по-добре да си лягате и да ставате приблизително по едно и също време, за да не се налага на организма да се бори със собствените си биоритми.

Физически натоварвания

Не е задължително да бягате маратони – достатъчно е да ходите пеша, редовно да правите леки упражнения и да сте активни ежедневно. Научно доказано е, че физическите натоварвания подобряват когнитивните способности и удължават живота.

Работа със стреса

Дихателни техники, медитация сред природата, отказ от преглеждане на социални мрежи сутрин – понякога прости неща дават най-добър ефект за поддържане на здравето и освобождаване от излишното безпокойство.

Най-важното е умереност и баланс. Здравословният начин на живот не трябва да се превръща в тревожен проект. И се старайте да развивате критично мислене: проверявайте източниците, не се увличайте по вирусни тенденции и не превръщайте всеки симптом в повод за тревога.