Разбирането как действат антидепресантите и как влияят на мозъка е ключова първа стъпка във вземането на информирани решения за вашето психично здраве.

Антидепресантите са сред най-често предписваните лекарства за психични състояния, предлагайки решаващо облекчение на милиони хора по света. Въпреки широкото им приложение, тези лекарства все още са обект на широко разпространена дезинформация.

Заблудите могат да доведат до страх, колебание или избягване на лечение, като потенциално пречат на нуждаещите се да намерят облекчение.

Научете повече за някои от най-често срещаните митове за антидепресантите, разберете науката за това как те наистина работят и подчертайте важността на информираното вземане на решения, когато става въпрос за психично здраве.

Мит №1: Антидепресантите повишават нивата на серотонин

Едно от най-упоритите и опростени обяснения за това как действат антидепресантите е идеята, че те просто „увеличават серотонина“ в мозъка. Макар да е вярно, че много антидепресанти, особено селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), влияят на серотонина, това не е точно така.

Изследванията показват, че антидепресантите оказват влияние на множество невротрансмитерни системи и могат да насърчат невропластичността (способността на мозъка да се адаптира и променя) и неврогенезата (растежа на нови мозъчни клетки).

Това означава, че антидепресантите помагат за създаването на мозъчна среда, която е по-благоприятна за излекуване от депресия, а не просто коригиране на един специфичен дефицит.

Мит №2: Антидепресантите ще променят вашата личност

Често срещан страх е, че антидепресантите ще променят самоличността на човек или ще притъпят емоционалния му диапазон. В действителност, ефективното лечение с антидепресанти има за цел да намали симптомите на депресия, като например постоянна тъга, умора и безнадеждност, а не да промени това, което сте.

По-стари изследвания показват, че когато тези симптоми са облекчени, много хора съобщават, че се чувстват отново себе си.

Един възможен страничен ефект обаче е изживяването на „емоционално притъпяване“, при което чувствате по-слабо интензивни емоции. Ако това се случи, е важно да говорите с Вашия лекар за коригиране на Вашето лекарство, за да намерите лечение, което отговаря на Вашите нужди.

Мит №3: Антидепресантите са пристрастяващи

Притесненията относно пристрастяването често пречат на хората да започнат прием на антидепресанти. Тази загриженост обаче бърка понятието „зависимост“ с „пристрастяване“.

За разлика от пристрастяващите вещества, антидепресантите не предизвикват жажда или компулсивно поведение. Хората не се „надрусват“ от приема им, нито ги търсят в нарастващи дози, за да поддържат ефект.

Вярно е, че някои хора изпитват симптоми, подобни на отнемане, наричани „синдром на прекъсване“, ако спрат приема на определени антидепресанти рязко. Ето защо здравните специалисти препоръчват постепенно намаляване на лекарствата под наблюдение, но този процес не е същият като прекъсване на пристрастяване.

Мит №4: Антидепресантите са бързо решение или „спасително“ лекарство

Мнозина предполагат, че антидепресантите осигуряват незабавно облекчение, но повечето отнемат време, често няколко седмици, за да станат напълно ефективни. Те не са стимулатори на настроението за спешни случаи или незабавни стабилизатори на настроението. Вместо това, те са част от по-широка, дългосрочна стратегия за лечение.

Устойчивото възстановяване от депресия обикновено включва множество компоненти, включително терапия, промени в начина на живот и социална подкрепа. Антидепресантите не са панацея, но когато се използват като част от цялостен подход, те могат значително да подобрят качеството на живот.

Мит №5: Всеки изпитва едни и същи странични ефекти

Страничните ефекти често се обсъждат обобщено, което може да бъде подвеждащо. В действителност, опитът на хората с антидепресанти варира значително. Фактори като генетика, възраст, метаболизъм и други лекарства влияят върху това как някой реагира на определено лекарство.

Някои хора могат да изпитат странични ефекти като гадене, промени в теглото или нарушения на съня, докато други може да не забележат никакви.

Ако един антидепресант не работи добре или причинява странични ефекти, има много други, които да опитате, и повечето странични ефекти могат да бъдат управлявани с помощта на здравен специалист.

Защо точната информация е важна

Фармацевтите, лекарите и специалистите по психично здраве са важни съюзници в справянето с дезинформацията. Те могат да помогнат на пациентите да обмислят възможностите си, да си поставят реалистични очаквания и да направят информиран избор, съобразен с индивидуалните им нужди.

Важно е да запомните, че депресията не е просто „чувство на тъга“. Това е сложно медицинско състояние, подобно на диабет или рак. Мозъкът, както всеки друг орган, може да изпита дисфункция и лечението на тази дисфункция често изисква медицинска намеса.

Не всеки, който се чувства депресиран, има депресивно разстройство и не всеки с депресивно разстройство ще се възползва от едно и също лечение. Персонализираната грижа, базирана на точна информация и ръководена от медицински специалисти, е ключова.

Антидепресантите често са неразбрани, но те могат да бъдат ценни инструменти за справяне с депресията. Чрез изясняване на често срещаните митове и разчитане на информация, базирана на доказателства, можем да помогнем за намаляване на стигмата и да улесним хората да обмислят възможности за лечение, които работят за тях.

Лечението на психичното здраве не е универсално и разбирането на истинската роля на антидепресантите може да окаже голямо влияние върху начина, по който подхождаме към лечението.

Ако живеете с депресия, е важно да не позволявате на дезинформацията да ви попречи да проучите възможностите си. Разговорът със здравен специалист може да бъде първата стъпка към намирането на правилната подкрепа.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ева Григорова

Да, ама друг път: От секса се отслабва

Автор Ева Григорова