Мекото родителство, доскоро възхвалявано като модерния път към щастливо и емоционално балансирано дете, постепенно отстъпва място на един нов (или добре забравен стар) подход - FAFO.

Терминът, идващ от английското F-Around and Find Out ("Направи глупост и ще си понесеш последствията"), набира скорост сред родители, уморени от вечното договаряне, обяснения и опити да разберат чувствата на едно дете, което така умело маневрира с емоциите си, че би разтопило сърцето и на най-хладнокръвния и непоклатим в изискванията си родител.

Когато детето прекали, езерото не прощава

Карла Дилън, 35-годишна майка на тийнейджър, споделя пред The Wall Street Journal моментът, в който окончателно се разделила с меките методи. След поредица от безуспешни опити за дисциплина, включително наказания в стил „напиши това 100 пъти“, търпението ѝ се изчерпало по време на семеен къмпинг.

След като синът ѝ я напръскал с воден пистолет въпреки ясната забрана, тя реагирала инстинктивно и... го хвърлила в езерото с всичките му дрехи. Без извинения. Без втори шанс. „Животът е пълен с последствия. По-добре да ги научи от мен, отколкото от съдбата“, казва тя. Според Карла момчето е прекалило и, както твърди тя, „осъзнало къде са границите“.

Последиците са най-добрият учителВ основата на FAFO философията стои прост принцип - родителите обясняват веднъж. След това идват действията.

Не си взел дъждобран? Ще се прибереш мокър.

Не искаш лазаня за вечерята? Оставаш гладен до закуска.

Разхвърляш играчки? Следващият им адрес е боклукът.

Този подход не е просто импулсивно наказание. Той залага на естествени последствия и изграждане на лична отговорност без драми, без ултиматуми, без свръхобяснения.

Мекото родителство под въпрос

През последните десетилетия „съзнателното“ или „нежното“ родителство беше предпочитан стил, особено сред милениалите. Фокусът върху емоционалната интелигентност, уважението и диалога се наложи като противодействие на по-строгите и понякога травматични модели от миналото. Но критиците на този подход днес го обвиняват в точно обратното - че създава поколение, което трудно понася фрустрации, избягва отговорност и изпитва трудности в адаптацията към реалния свят.

„Ерата на медалите само за участие свърши“, казва пред изданието 46-годишният Джон Уелингтън, баща на пет деца, според когото „твърдият подход е необходим, за да оцелеят децата в суров свят“.

Детският психолог, който прилага FAFO у дома

Д-р Андреа Мата, детски психолог, също използва FAFO в семейството си. Когато 8-годишният ѝ син започнал да се напикава често, тя първоначално помислила, че го прави от мързел. След поредица от напомняния и разговори, решила да го накара сам да си купи ново бельо с джобните си.

По-късно се оказало, че има медицински проблем, но дори тогава тя не му върнала парите. За нея важното било, че той не е казал истината, и последствията остават.

„За да приложиш мекото родителство ефективно, ти трябва диплома по детска психология“, казва тя с усмивка.

Тънката граница на родителския авторитет

Разбира се, не всички са готови да се хвърлят в крайности. Много родители търсят баланса между състрадание и граници. Мадисън Барбоса, млада майка на две деца, споделя своите съмнения:„Не искам децата ми да се страхуват от мен. Искам да дойдат при мен, ако изпаднат в беда. Не да се чудят дали ще се разкрещя.“ Нейният пост в социалните мрежи, където описва как е извикала на едно от децата си, след като то ухапало другото, предизвиква смесени реакции. Някои я подкрепят, други смятат, че е била твърде мека.

А един FAFO родител коментира кратко и ясно: „Аз на моето му върнах, като го ухапах обратно. Повярвайте ми, подейства.“

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

5 абсолютно погрешни родителски модела на възпитание, които превръщат детето в бъдещ насилник

Автор Антония Михайлова

Истината е, че родителството винаги е било изкуство между крайности. FAFO не е универсално решение, но е ясен знак, че вълната се обръща. Родителите искат да отглеждат деца, които могат да се справят, да понасят последствия и да растат с усещане за граници.

Каквото и да изберем - нежност или строгост, важното е да бъдем последователни и в рамките на допустимото. Защото децата помнят както думите, така и действията. И най-вече – важно е границите да важат и за самите родители. Строгостта никога не бива да прераства в страх, унижение или насилие. Физическата разправа, психическият натиск и заплахите не възпитават, а травмират.