Понякога, за да променим нещо в живота си, е достатъчно да си зададем един честен въпрос. За силата на вътрешния диалог, пътя към истинската женска същност и смелостта да бъдем себе си разказа Перукуа – австралийска певица, автор и водещ на тренинги за саморазвитие за жени.

Стъпки, които отварят сърцето

В ежедневната суматоха, изпълнена с безкрайни роли и задължения, тихият глас на душата ни може да се превърне в едва доловим шепот. Ние изграждаме стени около сърцата си, за да се чувстваме в безопасност, носим маски, за да ни приемат, и забравяме за онази първосигнална, сияйна жена, която живее вътре в нас.

Пътят обратно към нея не винаги е лесен. Той изисква смелост, крайна честност и готовност да се замислим върху въпроси, които умът ни се страхува да докосне. И те не са от онези, на които може да се отговори с помощта на логиката. Това са свещени врати. Всяка от тях, ако се осмелите да влезете, ще ви доведе малко по-близо до дома на сърцето ви.

Отнесете се към тях не като към изпит, а като към любящо огледало. Намерете тихия момент, поемете дълбоко въздух и позволете на един от тези въпроси да прозвучи във вас.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ева Григорова

Защо не можете да спрете да гледате истории за престъпления: криминален писател обяснява мрачната страст на жените

Автор Ева Григорова

Чий глас чувам в момента?

Когато вътрешният критик започне да ви убеждава, че не сте достатъчно умни, недостойни, неподготвени – спрете се и попитайте: наистина ли това е вашият глас? Или това е ехото на родител, бивш любим човек, общество, на което са изгодни вашите съмнения?

Толкова много „истини“, които спазваме... Но всичко това са само чужди гласове, които сме усвоили в себе си отдавна. Да се научим да различаваме тези самозванци от истинския шепот на душата си е първата стъпка към възвръщането на вътрешната си сила.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

Брат ми беше любимецът на мама: Как да излекуваме раните от детството - отговаря психолог

Автор Антония Михайлова

Какво всъщност подхранвам?

Този въпрос излиза извън рамките на храната в чинията ви. Помислете: в какви разговори участвате най-често, какви мисли таите в себе си? На какви отношения посвещавате жизнената си сила?

Подхранвате ли личните си страхове с безкрайно гледане на новини или изпълвате ли собствения си дух с красота, природа и тишина? Вашата енергия е свещена. Осъзнаването на това къде тече тя е акт на дълбоко самоуважение.

Къде живее това чувство в тялото ми?

Когато тревогата стиска гърдите ви, гневът гори в стомаха ви или тъгата тежи на раменете ви, не се отвръщайте. Вместо това насочете нежното си внимание към физическото усещане. Къде е съсредоточено? Вслушайте се в себе си. Почувствайте формата, текстурата, температурата му.

Срещайки се с емоциите си без осъждане, като с чиста енергия в тялото, ние им позволяваме да се движат, да се смекчават и да се освобождават. В това се състои изкуството на емоционалното пречистване.

Ако нямаше страх, на какво би казала „Да” душата ми?

Страхът е мощен пазител. Той често стои на границата на нашето развитие и растеж.

Представете си за миг, че страхът е излязъл да пие чаша чай и вие сте останали сами в тихото пространство на душата си. Вслушайте се: какво дълбоко, радостно, вълнуващо „Да“ се издига отвътре? На какво точно сте готови да дадете този утвърдителен отговор: на творчески проект, на уязвим разговор или може би на пътуване и промени?

Такъв въпрос ще ви помогне да чуете призива, който живее под шума на вашия страх.

Действам ли от любов, или от липса на любов?

Запитайте се за това – и ще можете да разберете истинската мотивация за вашите действия. Поемате ли допълнителна работа от любов към своето дело или от страх да не сте достатъчно добри? Оставате ли в отношенията от дълбоко взаимно чувство, или от страх от самотата?

Действията от любов носят радост и пълнота. Действията от липсата ѝ създават борба и изтощение.

Каква тишина избягвам?

Хората станаха майстори в отвличането на вниманието, запълвайки свободното си време с подкасти, социални мрежи и безкрайни списъци със задачи. Но от какво бягаме? Каква истина може да се прояви, ако просто си позволим миг на безмълвно спокойствие?

Често тишината, която съвременните жители на мегаполисите са свикнали да избягват, крие в себе си точно това лекарство, от което всеки от нас се нуждае: яснота, спокойствие и меко ръководство на нашата интуиция. Осмелете се да си подарите пет минути чиста, непрекъсната тишина днес – и вижте какво ще се случи.

Каква красота в себе си отказвам да видя?

Толкова лесно виждаме красотата в залеза, в цвете или в очите на дете. Но когато се погледнем в огледалото, често виждаме само недостатъци. Последният въпрос е покана да погледнем себе си с същите любящи очи, с които гледаме на останалия свят.

Какво не забелязвате? Каква удивителна черта приемате за даденост? Какъв проводник на светлина сте, но постоянно подценявате?

Да признаете красотата си не е суета! Това е свещен акт на приемане и завръщане към себе си.

Горните въпроси са наши спътници за цял живот. Магията не е в това да намерим окончателния отговор, а в това да не се страхуваме да се питаме отново и отново. Това ни помага да си спомним кои сме.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Лятото като път към себе си: 7 въпроса, които да си зададем под открито небе

Автор Антония Михайлова