Често в терапевтичните сесии се обсъжда болката от усещането, че брат или сестра са били обект на по-голяма родителска, най-често майчина, любов. Това е дълбока и болезнена рана от детството, която може да се отрази на самочувствието и взаимоотношенията в зряла възраст. Ако се припознавате в това описание, знайте, че болката ви е реална и имате право на чувствата си. Изцелението е възможно. Ето какво споделя по темата психологът Анна Старожук.

Разбиране на причината: Защо се е случило това?

Преди да търсим решение, е важно да се опитаме да разберем възможните причини за този дисбаланс. Може би брат ви е бил по-болнав или тревожен като дете, срещал е трудности в училище или с общуването. Родителите, особено майките, често несъзнателно насочват повече внимание към детето, което изглежда „по-слабо“, приемайки, че другото е по-самостоятелно. Това не е справедливо, а опит за компенсация, който наранява „силното“ дете.

Понякога родителите проектират върху децата си своите неосъществени амбиции, страхове или неразрешени конфликти от собственото си детство. Ако брат ви е отговарял на очакванията или несъзнателните потребности на майка ви, той може да е станал неин „любимец“.

Стилът на възпитание и личността на майката също играят важна роля. Авторитарната майка може да е изисквала „заслужаване“ на любовта, а брат ви може би е отговарял по-добре на тези изисквания. Обратно, емоционално незрялата майка може да е търсила потвърждение на своята значимост в детето си.

Сравняването на децата е токсична, но, за съжаление, разпространена практика. Фрази като: „Виж как се държи брат ти“, нараняват дълбоко и създават усещане за условна любов.

Понякога не става дума за различно количество любов, а за различно проявление. Майка ви може да е обичала и двама ви искрено, но вашият характер или начин на изразяване на привързаност да не са съвпадали с нейните очаквания.

Какво да се направи?

Първата и най-важна стъпка е да признаете проблема. Останалото изисква смелост и работа.

• Първо, позволете си да чувствате. Гняв, обида, тъга, завист – всичко това са нормални реакции. Не ги потискайте.
• Дистанцирайте се от очакванията на миналото. Приемете реалността.
• Освободете се от надеждата да „поправите“ миналото. Фокусирайте се върху себе си и настоящите си потребности.
• Опитайте се да преосмислите историята си през погледа на възрастен. Какви трудности са повлияли на майка ви?
• Осъзнайте, че „недолюбването“ може да е изградило ценни качества у вас – самостоятелност, емпатия, стремеж към постижения.
• Поставете граници в настоящето. Определете какво е приемливо за вас във взаимоотношенията ви с майка ви и брат ви. Ясно дефинирайте тези граници за себе си и, ако е необходимо, спокойно ги изразете.
• Дайте си това, което ви е липсвало. Станете любящ родител. Грижете се за себе си, хвалете се, задоволявайте потребностите си.
• Не се страхувайте да потърсите професионална помощ. Психолог може да ви помогне да преживеете потиснатите чувства, да разберете семейната динамика и да изградите здравословни граници.

• Прошката е процес, а не задължение. Изцелението може да дойде чрез разбиране и приемане, а прошката ще е естествен резултат.
• Отношенията с брат ви може да са сложни. Опитайте се да ги изградите наново, независимо от майчиното влияние.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Евелин Попадийна

11 признака, че детето има проблеми в семейството

Автор Евелин Попадийна

Целта не е да промените майка си или миналото, а да излекувате раните си и да изградите пълноценен живот, изпълнен с любов към себе си и околните. Усещането, че брат ви е бил по-обичан, оставя дълбока следа, но не е присъда.

Признайте болката си и започнете да се грижите за себе си, за да се освободите от травмата. Имате право на своята уникална стойност, независимо от родителските предпочитания.