Има жени, които се открояват отдалеч. Мъжките погледи ги следват, а жените им завиждат. Какво отличава жената, от която е невъзможно да откъснеш поглед, дори когато мълчи? Защо в нейно присъствие се чувстваме по-изправени и дишаме по-дълбоко? Австралийската певица Перукуа, автор и водещ на тренинги за саморазвитие за жени, разкрива как се проявява вътрешната ценност на жената.

Когато тишината говори повече от думите

Срещали ли сте жена, която изпълва стаята не с шум, а с присъствие? Тя не е най-гръмогласната, нито най-ярката. Но в нея се усеща тихо достойнство. Не е арогантност или гордост, а нещо по-дълбоко: непогрешим резонанс на жена, която знае цената си. Това знание не е постижение, а спомен. Пътешествие назад – към истината, живееща в дъха, костите, уникалната вибрация на гласа.

Жената, която цени себе си, не е нужно да го заявява – това е нейното естествено състояние. Ето пет признака, че тя действа от това свещено вътрешно пространство:

Нейното „не“ е толкова свято, колкото и нейното „да“

Жената, осъзнаваща своята ценност, разбира, че енергията ѝ е ценен ресурс, а не безкраен източник. Тя е щедра, но само когато е изпълнена, а не от чувство за дълг. Нейното „не“ не е отхвърляне, а утвърждаване – ясно, спокойно и без вина. Тя знае, че да уважава нуждите си е висша форма на любов към себе си. Не се впуска в дълги обяснения и не се извинява за пространството, от което се нуждае. Границите ѝ са пазители на вътрешното ѝ светилище и тя се грижи за тях с нежно уважение. И с това уважение към своите „не“ учи другите как да се отнасят с нея – не с думи, а с пример.

Отнася се към тялото си като към храм

Друг признак е краят на мъчителната война с тялото. Ценящата себе си жена не вижда в него недостатъци, а го възприема като мъдър съд на живота. Тя чува шепота му за умора, удоволствие, глад, интуиция. Грижи се за него, уважава циклите, силата и крехкостта му. Движи се с радост, а не за наказание. Носи бижута от любов към себе си, а не за одобрение. В нея има дълбоко разбиране, че тялото не е обект за усъвършенстване, а проявление на самата Земя: мъдро и красиво в своята автентичност.

Не се страхува от тишината

В шумния свят е важно да откриваме мъдростта в тишината. Самоценната жена не се бои да остане сама, защото не се чувства самотна: тишината за нея не е празнота, а пространство, където звучи гласът на душата. Не запълва паузите в разговора, не се суети в безмълвието. В нея има покой. И този покой я прави чута, ражда яснота. Комфортът в безмълвието ѝ позволява да се свърже с дълбокото си знание, преди да говори или действа. В тишината се очиства от чуждото и се връща към себе си.

Гласът ѝ е вкоренен в дълбинната ѝ същност

Когато говори, усещате нещо повече от думи. Гласът ѝ е вибрация, която извира от дълбините на тялото ѝ – от корема, от утробата, от връзката ѝ със земята. Осъзнатата жена не крещи, за да бъде чута, и не шепне, за да се хареса. Тя е автентична. Знае, че гласът ѝ е начин на съществуване и звучи в съгласие със себе си. Може да е нежна, яростна, уязвима – но винаги истинска. Тази вкорененост придава на думите ѝ неоспорима сила.

Умее да приема

Много от нас са учени, че е по-добре да даваме, отколкото да получаваме. Но жената, която цени себе си, разбира, че приемането е благодарност. Тя отваря сърцето си, за да чуе комплимент, без да го омаловажава, да поиска помощ, без да се чувства задължена, и да допусне любовта, без да се съмнява дали я заслужава. Тя знае, че животът е поток, в който трябва да умеем и да даваме, и да приемаме. Способността ѝ да приема е свидетелство за вярата, че заслужава красотата, любовта и изобилието, които вселената предлага.

Приемането не е слабост, а откритост. Способност да бъдем уязвими без страх, щедри без напрежение. Това е истинската зрялост. Пътят към самоценността е не добавяне на нещо ново, а освобождаване от всичко, което не сме ние. Нежна практика на слушане на тихия, автентичен глас вътре в нас.

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Евелин Попадийна

Там не стъпва нито една жена: 5 забранени места по света

Автор Евелин Попадийна