Човекът е върхът на творението на тази планета. Същество, надарено не само с изключителен ум, но и с неразбираема дълбочина на чувствата. Ние сме способни да поберем цялата гама от преживявания - от най-фините нюанси на радостта до смазващата сила на скръбта.

Можем да замръзваме от наслада, докато наблюдаваме пламтящ залез, да се наслаждаваме на прохладата на нежен бриз, да съзерцаваме очаровани танца на падащите листа... И в същото време остро да усещаме непоносимата болка от загубата на любим човек, от раздяла, да копнеем за родния си град, за любимото място. Именно в тази двойственост се крие същността на човешкото съществуване.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Евелин Попадийна

Признаци, че този мъж не може да бъде верен

Автор Евелин Попадийна

Преживяване на болката от загубата

Това страдание може да бъде толкова непоносимо, че понякога избираме да не го усещаме. Човекът е измислил много начини да се спасява от болката: изтощителна работа, спорт, стигащ до фанатизъм, алкохол, обвързващи връзки, буферни връзки (които заместват друг човек, за когото болката не е отшумяла), безкрайна миграция - пътуване като начин да се изгубваш на нови места.

Всяка мания, всяко болезнено прегъване е сигнал, че нещо не е наред. Но проблемът е че, първо, трябва постоянно да бягаш от тази болка и да измисляш нещо все по-ново, по-остро, по-силно като усещания. И второ, ако „изключим“ болката от себе си, тогава автоматично изключваме и другите чувства, заглушаваме всяка чувствителност. Така радостта и вкусът към живота изчезват. Човек спира да се наслаждава на залеза, на усмивката на събеседника си, на произведенията на изкуството…

Американският психолог Елизабет Кюблер-Рос, разработва концепция за преживяване на трудните житейски ситуации. Това е добре познатият на мнозина модел на петте етапа на приемане на неизбежното: отричане - гняв - пазарлък - депресия - приемане.

Първоначално моделът описва реакцията при съобщаване на фатална диагноза. Но по-късно започва да се прилага и за възприемането на други житейски шокове: смъртта на близки, развод, загуба на работа, всякакви кризисни промени.

Моделът на Кюблер-Рос е удобен като инструмент за разбиране на процеса на приемане. При всеки шок психиката трябва да си свърши работата и да премине през горните етапи. В някои случаи те може да не са толкова остри, в други случаи етапите могат да сменят местата си или някой да бъде пропуснат. Всеки човек е различен, няма ясни модели, но психиката все пак трябва да си свърши работата и да преживее събитието.

Невъзможно е да живееш с някого 10-15 години, след което да се разделиш и да не чувстваш нищо. Невъзможно е да загубиш близък човек и да не чувстваш нищо. Невъзможно е да напуснеш работа, на която си работил през по-голямата част от живота си и да не чувстваш нищо. Да не тъгуваш и да не ти е скучно. Тук всичко се утежнява от утвърдените културни клишета: „Задраскай и забрави“, „Обърни страницата и продължи напред“. Но в действителност нещата не стоят така.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

4 причини: Защо мъжът винаги се връща след раздяла

Автор Елена Ангелова

Какво се случва, ако избягвате болката?

Човек става заложник на това избягване. Ако пиете, тогава пийте редовно, ако пътувате, тогава пътувайте постоянно, ако работите, работете така, че да живеете на работата. Човек е принуден да остане в избягващото си поведение и постоянно да го усъвършенства, постоянно да търси тръпки, да търси нещо ново. Не можете да спрете, иначе ще се появи празнота и за да я избегнете, трябва безкрайно да я запълвате с нещо.

Тук трябва да разберете, че връщането все още ще бъде към първоначалната точка, към която болката остава и не е преживяна, към която психиката не е свършила работата си, не е преминала етапа на приемане на ситуацията. Но това връщане вече ще бъде в по-плачевно състояние.

Освен това, ако бягате от болката дълго време, рано или късно можете да стигнете до точката на осъзнаване и съжаление за годините, които сте преживели безцелно. За да започнете истински да чувствате, трябва да преживеете болката.

Само като се научим да губим и да се отпускаме, ние придобиваме зрялост. Хората, преживели загуби, възприемат живота през призмата на друго измерение - те усещат неговата дълбока ценност, започват да отхвърлят всичко лъскаво и повърхностно.


*Източник: b17