Изключили сте лаптопа си, затворили сте дневника си и работният ден е приключил. Постигнали сте всичко, което сте планирали за деня, и все пак нещо ви гложди. Макар списъкът със задачи да е изпълнен, усещането за завършеност липсва.

Звучи ли ви познато? Не сте сами. Милиони хора изпитват това състояние всеки ден, а името му е ефектът на Зейгарник. Защо ни се струва, че не сме направили достатъчно, дори когато сме били продуктивни?

Според Алена Боржесон – сертифициран коуч, изследовател в сферата на психологията и създател на проекта "Изкуството на самокоучинга", това усещане има своите дълбоки причини и добрата новина е, че можем да го промени, пише Wday.

1. Ефектът на Зейгарник: Мозъкът "забива" на недовършените задачи

През 20-те години на XX век психологът Блума Зейгарник открива интересен феномен, изразяващ се в това, че недовършените задачи се запомнят по-добре от изпълнените. Това означава, че ако през деня сте отметнали девет задачи, но една сте оставили за утре, именно тази една ще "бръмчи" в ума ви. За мозъка няма значение дали става дума за имейл, телефонен разговор или неизмита чаша. Ако нещо не е приключено, то остава на фокус. Така се натрупва вътрешно напрежение, което не ни позволява да се отпуснем дори след най-натоварения ден.

Как да промените това?

Записвайте недовършените задачи, но не просто като списък, а с ясен план: "Ще се върна към това утре в 11.00 ч.". Това създава усещане за контрол и дава сигнал на мозъка, че задачата е "подредена", дори и да не е приключена.

2. Много роли, но малко време за превключване

Днес всички носим множество роли: на родител, на партньор, на професионалист, на приятел..., но рядко имаме време да се пренастроим от един образ към друг. Проверяваме мейли, докато играем с децата си. Мислим за вечерята, докато участваме в онлайн среща. Планираме пазаруване, докато говорим с партньора си. Този липсващ преход създава усещане, че сме навсякъде и никъде едновременно. А това води до хронична неудовлетвореност.

Как да промените това?

Въведете малки ритуали за смяна на ролите: преобличане, кратка разходка, затваряне на лаптопа с осъзнат жест. Дори проста фраза като "Сега преминавам към личното си време" може да помогне на тялото и ума да превключат.

3. Безкраен поток от недовършени табове

В миналото границите между "работа" и "личен живот" бяха ясни. Днес? Граници почти няма. Смартфонът е с нас навсякъде и постоянно ни подсеща за непрочетени имейли, съобщения, известия и задачи. Всеки такъв сигнал отваря нов "таб" в ума ви. А мозъкът не обича отворени табове. Той ги следи, поддържа ги активни… и така се изтощава.

Как да промените това?

Огледайте внимателно какво привлича вниманието ви излишно. Съзнателно ограничете "менталните табове" и ги заменете с нещо пълноценно – време с близките, хоби, почивка. Когато създадете граници, мозъкът спира да "виси" между задачите.

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Поколението Бърнаут: Защо милениалите са в постоянен стрес и как да възвърнат баланса си

Автор Антония Михайлова

Вместо финал: Малки действия, голяма промяна

Истината е, че усещането за недостатъчност е част от начина, по който функционира умът ни. Но разбирането защо го усещаме е първата крачка към промяната.

С малки навици – като осъзнато приключване на деня, ясно дефинирани преходи между роли и опитомяване на дигиталния шум, можем да започнем да завършваме деня с удовлетворение.

И най-важното – с усещането, че сме направили точно толкова, колкото е било нужно.