Възрастен мъж и плюшено мече. Как една играчка му помогна да намери пътя към себе си. Една история за това как непоносимата болка от празнотата се крие зад фасадата на успеха и милионите.

Той изглеждаше успешен и уверен. Добра позиция, уважение от колегите, способност да се контролира. Но зад тази фасада се криеше постоянна тревожност. Често се чувстваше като аутсайдер, недостоен, сякаш всяка дума или поглед можеха да разкрият неговата „неадекватност“. В своя екип сдържаше гнева си. А вечер заспиваше с мисълта: „Никой няма нужда от мен“.

Срещали ли сте такива хора?

Или може би сте забелязали колко лесно външната стабилност се разрушава отвътре от обсесивни съмнения. Веднъж той се сопнал на колега. Обвинили го в „неадекватност“. Всъщност зад изблика се криела парещата му нужда да чуе: „Добър си.“ Но колкото повече търсел такова потвърждение, толкова повече се чувствал отхвърлен.

При връзка с жена се опитвал да бъде честен и открит. Но, след като получавал отказ, не можел да отдели нейния личен избор от своята „незначителност“. Изглеждало, че всяко „не“ е потвърждение на най-лошите му страхове. Вътрешно го описвал като малък, новороден облак, който вече бил напомпван с бремето на вината и невъзможността да се скрие от нея.

Хората понякога бъркат отказите на другите с тотално обезценяване на личността си. Тук не става въпрос за „здрав разум“, а за стара болка.

Ключов момент станал, когато донесъл на сеанс меко плюшено мече, подарък от мащехата му, споделя психотерапевтът Олга Матвеева. „Това е първото нещо, което тя направи както трябва - подарък за моите четиридесет и една години“, казал той. Прегръщайки играчката, мъжът внезапно признава: „Чувствам се като дете.“

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

По това може да разберете още на първа среща, че мъжът срещу вас е нарцисист или манипулатор

Автор Теодор Муховски

Този прост жест разкрива това, което е крил през целия си живот - нуждата от утеха и безусловна любов. В този момент го обзема смущение. В края на краищата, за него „да бъдеш дете“ означаваше да бъдеш слаб, неадекватен, „недостатъчно добър“. Но именно това признание се превърна във врата към изцелението му.

Мълчанието беше дълго... Виждам голям терапевтичен потенциал в такива моменти. В края на краищата „неадекватното“ поведение често се оказва вик за помощ, прикрит от срам и страх. В моята практика работят няколко подхода:

Работа с вътрешното дете. Предлагам на клиента да си представи пространство, където може да бъде уязвим и чут. Постепенно „запълвам“ тази част с внимание и грижа, добавя психологът.

Изследване на срама. Вместо да се борим с „детството“, ние се научаваме да разпознаваме неговата стойност. Срамът престава да бъде враг, превръща се в компас, който сочи към зоната на болката.

Интегриране на опита. Когато човекът разбере, че реакциите му не са „слабост“, а следи от ранен опит, става възможно да ги превърне в съзнателни емоции и здравословно изразяване.

Ролята на терапевта. Важно е да остане „обект за достъп“: да подкрепя, но да не се разтваря; да чува, но да не се поддава на манипулация. Това е самата подкрепа, която е липсвала в детството му. Забелязали ли сте колко често клиентите се страхуват да покажат своята уязвимост именно поради страха да не изглеждат „смешни“ или „неадекватни“? Чрез работата с вътрешното дете, мъжът успява да осъзнае, че изблиците му не са „пороци“, а сигнали за вътрешна болка. Той се научава да се отнася нежно към себе си и спира да изисква безусловно утвърждение от другите. Постепенно тревожността му отшумява, а с нея и постоянната нужда да се „доказва“. Сега той казва: „Не искам да бъда роза, когато съм лале.“ Тази проста метафора му помага да намери онези хора, които го ценят такъв, какъвто е.

При работа с дълбоки травми е особено важно фокусирането върху динамиката на клиента. Понякога това е трудно, когато има много сесии и историите са преплетени. Може би клиентите понякога се страхуват от собствената си детинщина и я възприемат като слабост. Това е нормално. Точно на това място се ражда пространството за истинска ефикасна терапия.

Опитайте се да се запитате: коя част от себе си все още се колебаете да прегърнете?

Ето какво трябва да се помни!

- „Неадекватността“ често говори с езика на болката.
- Вътрешното дете не се нуждае от критика, а от утеха.
- Срамът може да се превърне в пътеводител за автентичност.

Три въпроса за саморефлексия

Кога за последен път се почувствахте като „дете“?
Как обикновено реагирате на своите „недостатъци“?
Какво бихте могли да направите, за да се срещнете по-внимателно с тази част от себе си?

Ако разпознавате себе си в разказаната тук история, ако сте уморени да криете уязвимостта зад маската на „успеха“, тогава може би сега е моментът да се обърнете към себе си.

Пътят ще бъде овладян само от този, който върви.

Източник: b17

Бел. Ред.: Това, че тук е разказана историята на страдащ мъж, не означава, че същите проблеми не измъчват и много жени. Дано ви подскаже как да намерите пътя си, да го извървите и да станете щастливи. Всеки нормален човек заслужава да бъде щастлив.