"Непорочното зачатие" може да звучи като нещо, запазено за страниците на Библията, но в природата то се случва съвсем реално и удивително. Известно като партеногенеза (от гр. parthenos – девица, и genesis – раждане), това явление позволява на някои женски организми да създават напълно жизнеспособно потомство без участието на мъжки индивид, само чрез неоплодени яйцеклетки, пише Daily Mail.

Игуана ражда осем малки без чифтосване, хвърляйки в почуда служителите на зоопарка

Само преди месец в зоопарк близо до Бирмингам женска игуана изненада всички, след като роди осем напълно здрави малки, без да е имала контакт с мъжки. Това не е библейско чудо, а реален природен феномен, известен като партеногенеза. Този вид "непорочно зачатие", при който женският организъм създава потомство от неоплодени яйцеклетки, вече е документиран при редица видове – от акули и змии до крокодили, ракообразни, скорпиони и дори оси.

Удивителното е, че в целия процес мъжкият индивид изобщо не участва – нещо, което поставя под въпрос ролята му в еволюцията и биологията на размножаването.

До момента партеногенеза не е наблюдавана при хора, макар да е постигната експериментално при някои бозайници. А дали е възможна и при хора? Учените не изключват тази възможност, поне в далечното бъдеще. Звучи като научна фантастика, но за някои жени, които не обичат мъже, а искат дете, това би било сбъдната мечта.

И все пак това ли е началото на края за мъжете? Ето какво казва науката:

При повечето животни размножаването е полово, което означава, че включва оплождане на женска яйцеклетка от мъжки сперматозоид. За разлика от това партеногенезата е безполова, което означава, че е необходим само един родител, за да даде живот и да предаде гените си.

Не е напълно ясно какво кара определени видове да преминат през този процес или какво свързва всички видове, за които се знае, че притежават тази способност. Знаем обаче, че партеногенезата обикновено се случва, когато женската е била изолирана за дълго време и има малка надежда да намери партньор. По тази логика жените, които живеят сами, би трябвало да могат да забременеят, дори и да не правят секс с мъж.

Само допреди няколко години се смяташе, че партеногенезата е невъзможна при бозайници, но последните експерименти промениха всичко това. През 2022 г. учени в Китай съобщиха, че са постигнали партеногенеза при мишки, използвайки умния, но спорен инструмент за генно редактиране CRISPR. Благодарение на генетичната манипулация на екипа, една жива мишка, родена чрез партеногенеза, е оцеляла до зряла възраст и дори е успяла да се размножи.

Миналата година ученици в Портсмут бяха изненадани, че тяхната 13-годишна змия Роналдо внезапно роди, без да се е чифтосвала. Въпреки че змията е женска, учениците и персоналът мислели, че е мъжка, оттам и името ѝ Роналдо на известния футболист.

Непорочното зачатие, или партеногенеза, е процес, при който яйцеклетка се развива в ембрион без оплождане от сперматозоид, така че мъжки не е необходим. Потомството от непорочно зачатие не е точно копие на майка си, но е генетично сходно и винаги е женско.

Партеногенезата е рядкост в природата, въпреки че се среща при някои други видове, най-вече при еднодневки, пуйки, питони и боа. Преминаването към непорочно зачатие може да бъде стратегия за оцеляване, тъй като еднократно поколение от непорочни зачатия може да помогне за продължаването на вида.

От решаващо значение е, че изследването показва, че генетичните модификации могат да отключат възможността за партеногенеза, което предполага, че подобни генетични промени биха могли да направят възможно непорочното зачатие и при хората.

Д-р Луиз Джентъл, преподавател по зоология в университета Нотингам Трент, заявява, че партеногенезата при хората е "технически възможна", но би изисквала хора с подобни генетични промени или мутации да се размножават помежду си, за да има дори шанс това да се случи.

"Има някои лабораторни проучвания, които са произвели партеногенетични ембриони при бозайници, но те са включвали генетична модификация", сподиля д-р Джентъл пред Daily Mail.

"Въпреки че нашето ДНК се променя чрез естествени процеси като мутации, шансовете за модификации, водещи до партеногенеза, са редки... За да се стигне до партеногенеза при хората, ще е необходимо индивиди с едни и същи случайни мутации (трябва да има много мутации) да се размножават помежду си", уточнява той. "Това е изключително малко вероятно, с нищожна вероятност, но е технически възможно", заключава експертът.

Тиаго Кампос Перейра, професор по генетика в университета в Сао Пауло в Бразилия, заявява, че съществуват "биологични бариери", установени от нашия генетичен състав, които предотвратяват партеногенезата при хората. Но този генетичен код може да бъде "променен от естествени мутации", подчертава той пред Daily Mail.

Служителите на аквариум са озадачени от чудодейно "непорочно зачатие" в техния аквариум с акули. Йоко, млада акула е родена от майка в изцяло женски аквариум в Shreveport Aquarium, Луизиана. "Следователно, на теория, всички тези бариери могат да бъдат преодолени от набор от специфични мутации в гените, отговорни за тези бариери", обяснява той. "С други думи, ако една жена случайно притежава всички тези специфични мутации, може би тя би могла да има непорочно зачатие", обобщава Перейра.

Понастоящем човешките яйцеклетки се нуждаят от определена информация от сперматозоида, за да започнат да се развиват в ембрион. Тази модификация, наречена епигенетична, влияе върху генната активност, без да променя основната ДНК последователност.

"Често се оприличава на подчертаване на текст – думата не се променя, но настъпва промяна в начина, по който я възприемате", обяснява д-р Джентъл.

"Подчертаването", което идва от сперматозоида, по същество инструктира яйцеклетката да се развие. Инструментите за генно редактиране биха могли да променят това основно изискване, за да създадат мутации, които са по-скоро неестествени, отколкото естествени, но извършването на такива модификации върху човек би поставило огромен етичен въпрос. "На теория генното редактиране, базирано на CRISPR, би могло да направи такива специфични промени, но при хората подобен процес е незаконен, неморален и неетичен", казва професор Перейра.

Само допреди няколко години партеногенезата се смяташе за невъзможна при бозайниците, но последните експерименти промениха всичко това. Учени в Китай съобщиха през 2022 г., че партеногенеза е постигната при мишки с помощта на интелигентния, но противоречив инструмент за генно редактиране CRISPR.

Херман Вайнен, професор по биологични науки в университета в Саутхемптън, заяви, че мишките са единственият вид бозайници, при които това е било успешно изпробвано. "Не мисля, че някой се опитва да прави това при хора поради очевидни етични съображения", сподели тогава той пред Daily Mail.

Изследователите също така подчертават потенциалните дългосрочни опасности за индивидите, родени чрез партеногенеза, включително повишен риск от широко разпространени заболявания. Всички бебета, родени в резултат на партеногенеза, са по същество "идентични" генетични клонинги на майка си, включително и по пол.

ЗДРАВЕ

Автор Антония Дамянова

Шанс за еднополовите двойки да имат деца: Създадоха яйцеклетки от мъжки мишки

Автор Антония Дамянова

Безполовото размножаване, когато един организъм се възпроизвежда без оплождане, изисква само един родител, за разлика от половото размножаване, което се нуждае от двама родители. Тъй като има само един родител, половите клетки (сперматозоиди и яйцеклетки) не се сливат и не се извършва генетично смесване.

Поради това потомството на безполово размножаващите се организми е генетично идентично с родителя и помежду си – те са клонинги. Например, женският мраморен рак може да накара собствените си яйцеклетки да започнат да се делят в ембрион. Нормалните полови клетки съдържат по едно копие от всяка хромозома. Но мутантната полова клетка на рака има две. Двете полови клетки се сливат и произвеждат женски ембрион на рак с три копия от всяка хромозома вместо нормалните две.

В дългосрочен план това може да бъде катастрофално за оцеляването на даден вид поради липсата на генетично разнообразие. "Партеногенезата е рискована от гледна точка на оцеляването на видовете, защото ако един индивид е податлив на болест, всички индивиди също ще бъдат податливи, което ще доведе до изчезване на популацията", подчертава д-р Джентъл.

Ето защо, въпреки че партеногенезата не е напълно невъзможна при хората, вероятно е най-добре да се избягва за доброто на нашия вид.