Пак го направихте: Отложихте проект, който можеше да промени кариерата ви. Сопнахте се на любим човек в навечерието на важен разговор. Изведнъж „забравихте“ за важен краен срок, за който работихте от шест месеца.

Звучи ли ви познато? Това не е мързел. Не е и липса на мотивация. Това е тих саботаж. Гражданска война, която водиш вътре в себе си. В която си едновременно командир и саботьор. Време е да свалиш оръжията си и да разбереш кой е истинският ти враг.

Диагноза: Защо сами си вредим?

Самосаботажът не е предателство. Това е перверзна форма на самозащита. Опит да се предпазим от болката, която вярваме, че неизбежно ни предстои.

Корените на отровното дърво

Нашето подсъзнание не ни е враг. То просто се опитва да ни защити по стари, доказани начини. Дори и да са разрушителни. Защо?

Заради страх от провал: „По-добре е изобщо да не се опитваш, отколкото да се опитваш и да се провалиш.“ Провалът, дори когато даваш всичко от себе си, е смъртна присъда за нашата идентичност. Но провалът „през задната врата“ е просто нещастен инцидент. По-безопасно е за психиката.
Страх от успеха: Да, това се случва. Успехът не е просто фоерверки и еднорози. Това е нова отговорност, повишени очаквания на другите хора, рискът да не се оправдаят тези очаквания. Ами ако не мога да се справя? Ами ако всички видят, че съм самозванец?
Ниско самочувствие: Дълбоко вътрешно убеждение: „Не заслужавам това.“ Всеки успех изглежда като грешка, която трябва спешно да бъде коригирана, като се върна на „моето“ място. Мястото на губещия.
Илюзия за контрол: „Реших да объркам всичко.“ Такъв провал е предвидим. Следователно, то е контролируемо. И това служи за горчива утеха.

Предпочитаме да се проваляме по собствен избор, а не поради случайно стечение на обстоятелствата. Ето така нашата психика сключва сделка с дявола.

Можете да разпознавате ползата

Следващият път, когато се хванете да саботирате себе си, не се питайте „Защо правя това?“, а „От каква болка или страх се предпазвам?“ Не се ругайте. Просто наблюдавайте. Сякаш изследвате собствената си душа.

„Отлагам, защото се страхувам, че способностите ми не са достатъчни за конкретната задача.“ „Нарушавам диетата си, защото стройната, уверена версия на мен ме плаши с неизвестното.“ Признайте тази скрита полза. Благодарете на психиката си, че се опитва да ви помогне. И ѝ кажете: „Разбирам. Но сега ще избера различен път.“

Лицето на врага: Как саботажът се маскира като обикновен живот. Самосаботажът е майстор на маскировката. Рядко идва с писък: „Ще те съсипя!“ По-често шепне: „Просто искам най-доброто за теб.“

Вълк в овча кожа

Той носи най-обикновените маски: „Не отлагам, а просто се подготвям перфектно.“
Перфекционизмът е любимата му маскировка. Непрестанно търсене на идеалните условия, което обаче трае вечно.
„Просто нямам избор.“ Оправдания: лошо управление, липса на време, трудни обстоятелства. Външният контрол като извинение за бездействие.
„Не беше толкова важно.“ Омаловажаване на целите, за да се смекчи ударът от провала.
„Просто си почивам.“ Самозаблуда, която прикрива паническо бягство от отговорност.

Решение: Научете се да виждате сянката

Създайте свой собствен „Дневник на саботажа“. През цялата седмица просто отбелязвайте моментите, в които отлагате, съмнявате се или си измисляте оправдания.
Не съдете. Просто запишете: „19:00 ч. Седнах да напиша доклад.
Пет минути по-късно започнах да преглеждам социалните си мрежи. Мисълта в главата ми е: „Така или иначе няма да се получи перфектно.“

Не се бориш със себе си. Просто събираш разузнавателна информация. За да опознаеш врага си.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ива Петрова

Как се обличат невротиците и психопатите: Възможно ли е да ги разпознаете по външния им вид

Автор Ива Петрова

Капитулация пред саботаж: Техники за комуникация със себе си

Борбата със саботажа е като гасене на пожар с бензин. Защото насилието поражда само още насилие. Трябва да разбереш и да пренасочиш, а не да се бориш.

Стъпка 1. Правилото на малката стъпка

Голямата цел „Да станеш щастлив“ или „Да изградиш кариера“ е парализираща. Тя е твърде голяма и неясна. Какво да направиш? Разбий я на части. Разбий я, докато стъпката стане с размерите на дланта ти. Не „напиши книга“, а „напиши един параграф“. Не „подобри връзката си“, а „изпрати топло послание“. Не „влез във форма“, а „излез на 10-минутна разходка днес“. Малката победа е допамин, увереност и доказателство за себе си: „Мога да го направя“.

Стъпка 2. Диалог с Вътрешния Пророк на провала

Умовете ни обичат катастрофалните прогнози. „Всичко ще се провали! Ще бъде ужасно!“ Какво да правим? Използвайте техниката „Ами ако?“. Катастрофална мисъл: „Ако се проваля на това интервю, кариерата ми е свършена.“

Въпросът ви: „Ами ако се проваля? Какво ще стане след това? Ще умра ли? Не. Ще си отдъхна с облекчение. Ще натрупам опит. Ще разбера какво трябва да науча. Ще се явя на друго интервю. Животът ще продължи.“ Не се убеждавате, че всичко ще бъде наред. Просто си напомняте, че светът няма да свърши.

Стъпка 3. Практикувайте самосъстрадание

Вътрешният критик е основният съюзник на самосаботажа. Той шепне: „Виж, пак си заспала! Не ставаш за нищо!“

Какво да направите? Включете вътрешния си приятел. Представете си най-близкия си човек на ваше място. Какво бихте му казали? „Да, днес беше трудно. Изпуснахте самообладанието си. Уморени сте. Боли, но това не ви прави лош човек. Вие сте човек. Нека помислим как да се погрижим за себе си сега.“

Заменете камшика с подкрепа. Това ще лиши самосаботажа от основното му гориво – страхът от самобичуване.

Вместо послеслов

Самосаботажът е стена. Но ти не си зад нея. Ти си този, който я е построил. Камък по камък. От страх, несигурност и от стара болка. И тъй като си бил неин архитект, можеш да се превърнеш и в нейния разрушител. Бавно. С любов и разбиране към онези, които някога толкова отчаяно са се опитвали да се защитят.

Пътят към себепознанието не е спринт към идеалната версия. Това е завръщане у дома. Към истинското ти аз. С всичките му несъвършенства, страхове и правото да правиш грешки. Позволи си това пътешествие.

Струва си!

Източник: b17