Сърбеж, зачервяване и обриви, които се появяват внезапно и често без ясна причина – това са симптомите на уртикарията, известна още като „копривна треска“. Макар много хора да я възприемат като безобидна алергична реакция, всъщност тя може да бъде сериозен и упорит проблем, особено когато стане хронична. Уртикарията засяга качеството на живот, пречи на съня, работата и ежедневния комфорт на пациента.

Какво знаем днес за причините ѝ, какви са модерните методи за диагностика и лечение и докъде стигна медицината в търсенето на трайно решение? Разговаряме по тези въпроси с проф. д-р Жана Казанджиева – водещ дерматолог и един от най-големите експерти у нас в областта на уртикарията.

Уртикарията – копривната треска, която засяга милиони

Уртикарията, позната още като копривна треска, е едно от най-честите кожни заболявания. Името ѝ на всички езици идва от копривата – защото реакцията, която предизвиква, е същата като когато докоснем нейното листо. Власинките под повърхността му отделят хистамин – вещество, което води до зачервяване, сърбеж и надигнати петна по кожата, наречени уртики.

„Няма друг кожен обрив, който да изчезва напълно в рамките на 24 часа“, обяснява проф. Казанджиева. „Може да се появи на друго място, но там, където е било петното, няма да остане следа. Това е отличителен белег на уртикарията.“

Прост тест може да помогне при съмнение – очертайте петното с химикал и проверете на следващия ден. Ако е изчезнало или се е преместило – най-вероятно става дума за уртикария.

Често срещано, но често неразбрано заболяване

По данни, около 30% от хората преживяват поне един епизод на уртикария в живота си. При някои тя отминава за дни, при други обаче продължава месеци или години.
До 6 седмици говорим за остра уртикария – най-често провокирана от вируси, лекарства, ухапвания или физически дразнители като студ и натиск.
Ако симптомите продължат над 6 седмици, състоянието се определя като хронична уртикария, която може да се задържи средно до 5 години.

Хроничната форма често има автоимунен характер, а връзка се наблюдава най-вече със заболявания на щитовидната жлеза. В половината от случаите причината за обрива не може да се установи – тогава се говори за идиопатична уртикария.

Причини и провокатори

Уртикарията е полиетиологично заболяване, т.е. може да се предизвика от различни фактори: Алергични и токсични реакции – към медикаменти (пеницилин, аналгетици, хинин), ухапвания или химикали; Инфекции и възпалителни огнища – включително зъбни или паразитни; Физически стимули – студ, топлина, триене, натиск, вода; Автоимунни заболявания; Стрес и емоционални фактори; Бременност и хормонални промени.

В около 30–40% от случаите провокиращият фактор може да се идентифицира. По време на пандемията от COVID-19 пристъпите зачестиха – вероятно в резултат както на вируса, така и на психоемоционалния стрес.

Диета и лечение

Лечението на уртикарията е двупосочно – етиологично и симптоматично.

Етиологичното лечение се състои в отстраняване на провокиращите фактори: спиране на медикаменти, лечение на инфекции, избягване на физически стимули.
При съмнение за хранителен тригер се препоръчва кратка елиминационна диета – 24–48 ч. при тип I уртикария или до 3 седмици при псевдоалергична форма.

Симптоматичното лечение включва антихистамини, които блокират действието на хистамина и облекчават сърбежа и обривите. При по-тежки пристъпи временно могат да се добавят кортикостероиди, а при упорити случаи – имуносупресори.

Новите терапии – пробив в лечението

Доскоро лечението се ограничаваше до антихистамини и биологични инжекционни терапии.
Днес обаче науката постига истински пробив – появяват се нови, орални таргетни лекарства.

Тези медикаменти показват бързо и трайно подобрение при пациенти с хронична спонтанна уртикария, която не се повлиява от стандартно лечение. Данни от международни клинични проучвания сочат значително намаляване на сърбежа и обривите още през първата седмица, с устойчив ефект до 52 седмици.

Според проф. Казанджиева:

„Това е нова ера в терапията – не просто контрол, а реална възможност за живот без симптоми.“

От копривата до съвременната имунология – уртикарията остава заболяване с много лица. Макар често да е доброкачествена и преходна, хроничните ѝ форми изискват внимание, постоянство и индивидуален подход. Съветът на проф. Казанджиева: намерете своя специалист, доверете му се и извървете пътя към по-спокоен и качествен живот – заедно.

Днешният ни гост: Проф. д-р Жана Казанджиева е един от водещите дерматолози в България с над три десетилетия клиничен, академичен и научен опит. Завършва Медицински университет – София, където по-късно защитава специалност по Дерматология и венерология и изгражда кариера като университетски преподавател и изследовател. Специализира в областта на дерматоалергологията – диагностиката и лечението на алергични кожни заболявания, включително уртикария, контактен дерматит и атопичен дерматит. Проф. Казанджиева е председател на Секцията по дерматоалергология към Българското дерматологично дружество и участва в изработването на национални и международни насоки за лечение на хронична уртикария. Към момента практикува в известна клиника в София, където съчетава клиничната работа с преподавателска и научна дейност. Автор е на десетки научни публикации, участва в международни конгреси и активно работи за въвеждане на съвременни диагностични и терапевтични подходи в българската дерматология.