Забелязали ли сте, когато се тревожим без причина... Когато се фокусираме върху един негативен коментар спрямо нас, вместо върху 100-те положителни отзива... Когато имахме страхотен ден, но нещото, което помним най-много, е „лошият човек“, който ни огорчи на паркинга... Когато сме изпълнили 9 от 10-те задачи за деня, но забелязваме и се фокусираме върху тази, която не е била изпълнена, а не върху 9-те, които са били успешно завършени...

Разбирате ли вече идеята?

Точно поради тази причина негативните новини са толкова ценени в медиите, а изпълнените с шумни пикантерии скандали, са толкова популярни. Никой не се интересува да чуе за красивата дъга след дъжда. А дори и да се интересувате, бързо ще забравите за нея. Но история за маниак, макар и зловеща, е запомняща се.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Поколението на любовните далтонисти: Защо вече не обичаме като в старите филми

Автор Антония Михайлова

Всичко това е по негова вина – на мозъка!

Разбира се, не защото иска да ни навреди. Факт е, че еволюционно в мозъка е проектирана програма за оцеляване, а не за щастие, за съжаление. Мозъкът е създаден да идентифицира заплахите и да реагира на тях възможно най-бързо и правилно. Амигдалата, частта от мозъка, отговорна за обработката на емоциите, особено на страха, постоянно сканира околния свят за опасности.

Това е механизъм за оцеляване: тревожните мисли и страхът ни държат нащрек, подтиквайки ни постоянно да анализираме и да избягваме рисковете. Това в предишни времена много ни е помагало да оцелеем, тъй като тяло, подготвено за всяка негативна евентуалност, е по-вероятно да оцелее при реална заплаха.

В съвременния свят ежедневното оцеляване вече не е въпрос на безпокойство, но мозъкът ни често си търси работа (заплахи) там, където не би трябвало да ги има, като по този начин се презастрахова прекалено много.

Забелязали ли сте, че четенето на лоши новини може да доведе до рязко покачване на нивата ви на тревожност? Това е така, защото мозъкът не ги възприема просто като новини, а като реална заплаха за живота ви.

Казано направо, когато прочетете за наводнение някъде по света, мозъкът ви „си мисли“: ЩЕ УМРЕМ, къде е спасителната лодка?

Всичко това е за наше добро, разбира се, но какво правите с този „дар“ от еволюцията? Първо, важно е да разберете, че ако сте постоянно стресирани, хипоталамо-хипофизно-надбъбречната (HPA) ос се активира, което засилва чувството на тревожност и страх в мозъка. Това означава, че колкото повече стрес имате в живота си, толкова повече мозъкът ви ще работи в защитна позиция. Следователно, първото нещо, което трябва да направите, е да се опитате да избягате от стресовото си състояние.

И така, може ли и как да „измамите“ мозъка си?

Опитайте се да се съсредоточите върху настоящето, а не върху евентуални бъдещи кошмари. Забавяйте темпото като по-често си отдъхвате, по-често си правете почивки в работата, практикувайте дълбоко дишане, разхождайте се – всичко това ще помогне да спрете цикъла на тревожни мисли. Анализирайте мислите, които ви нахлуват в ума. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е много полезна тук. Колко близо е тази мисъл до реалността? Може би е просто мисъл, а не факт?

Прилагайте техники за пренасочване на вниманието. Например, когато ви атакуват негативни мисли, насочете погледа си към нещо конкретно, бройте до 100, слушайте приятна музика или правете нещо друго. Има добра техника срещу тревожността, наречена „5-4-3-2-1“, просто я потърсете в Google.

Физическата активност е основното решение Рутината също е основно решение. Добрият сън и храненето ще помогнат да се избегне стресът. Разбира се, не трябва да забравяме, че мозъкът ни не ни е враг. А невероятен, дълбоко адаптивен орган, развиван в продължение на милиони години еволюция с цел оцеляване в сурови условия, а не за постоянно щастие.

Склонността му към акцентиране върху тревожността е просто начин да ни предпази. Добрата новина е, че мозъкът може да променя моделите си и да се адаптира. С осъзнатост, чрез правилните психологически техники и физическа грижа за себе си можем да го „препрограмираме“, като по този начин намалим тревожността си и подобрим качеството си на живот.

Източник: b17