Вероятно сте го забелязали и по себе си - имали сте периоди, когато се разболявате по-често от преди. Настинките се проточват, алергиите се появяват без видима причина, реакциите на тялото ви стават непредсказуеми.

В такъв момент мнозина се опитват да „подсилят имунната си система“ с витамини, упражнения и здравословен начин на живот. Но истината е, че имунитетът не е само биологичен. Той е дълбока психологическа система, която отразява дали човек е във връзка със себе си, със своите граници и с вътрешното си аз. Психотерапевтите все по-често забелязват следната закономерност: имунитетът отслабва, когато човек престане да бъде собствената си система за подкрепа. Не само заради стреса, но и заради загубата на вътрешния си център – това тихо чувство „Мога да бъда това, което съм, да бъда себе си“.

„Аз“ и „не аз“

Имунната система е отражение на способността ни да правим разлика между „аз“ и „не аз“. Имунната система изпълнява една ключова функция: тя прави разлика между това, което трябва да остане в системата и това, което трябва да бъде елиминирано. И в това тя е забележително подобна на нас самите. Когато човек ясно разбира своите граници, своите чувства, своите нужди, имунната система функционира спокойно и прецизно. Но ако човек живее дълго време в среда на приспособяване – към очакванията на семейството, партньора, обществото – вътрешният му аз започва да се размива. Това води до умора, повишена чувствителност и нарушения в имунната система.

Тялото отразява начина, по който човек живее. Ако психиката не прави разлика между „аз“ и „не аз“, имунната система също спира да прави такава разлика.

Имунитетът се формира в най-ранните години

Основата на имунитета се формира от първите житейски преживявания. Има период, който е от първостепенно значение за функционирането на имунната система. Това е периодът на програмиране.

Той включва:

- 9 месеца преди зачеването,
- бременност;
- първата година от живота.

През това време се формира основното усещане за света: в безопасност ли съм или не, нужен ли съм, имам ли място, мога ли да се доверя на заобикалящата ме среда? Ако майката е тревожна, детето се научава да реагира по-силно. Ако има напрежение между родителите, детето възприема света като нестабилен. Ако обаче майката се чувства подкрепена, детето попива чувство за сигурност.

Тези начални състояния се превръщат във вътрешни инструкции за имунната система: „Трябва да се защитя“ или „Мога да се отпусна“; „Добре дошъл съм тук“ или „Трябва да оцелея“. Това не предопределя съдбата на човек, но задава тон, който тялото ще възпроизвежда отново и отново – докато човекът не започне да променя вътрешното си състояние.

ЗДРАВЕ

Автор Веселина Петрова

Психиатър посочи 7 признака за тотална самота: Опасно състояние, което може да доведе до трагедия

Автор Веселина Петрова

Имунитетът отслабва, когато човек престане да принадлежи на себе си

Едно от най-дълбоките наблюдения: имунитетът започва да отслабва, когато човек престане да се чувства собственик на живота си – на решенията си, на чувствата, на желанията си. Когато човек живее по „задължителни“ правила, когато се опитва да се съобразява, когато игнорира вътрешните сигнали и потиска емоциите си, имунната му система сякаш губи господаря си.

Имунитетът престава да разбира какво трябва да защитава

Човек се чувства уморен, липсва му енергия и „често се простудява“. Но истинската причина често е, че животът му отдавна не е синхронизиран с природата му. Тялото не може да бъде устойчиво там, където е невъзможно човек да бъде себе си.

Как се възстановява имунитетът?

Чрез възвръщане към собствената идентичност. Най-интересното е, че имунитетът се засилва не когато човек „се опитва да стане по-силен“, а когато започне да си възвръща „аз-а“.

- Когато спре да бъде удобен.
- Когато се научи да забелязва чувствата си.
- Когато избира това, което наистина резонира.
- Когато си възвърне правото да прави грешки и правото да бъде жив.

Имунитетът е система, която реагира не на положените усилия, а на постигнатото съгласие. Когато човек спре да води вътрешна война и започне да живее по-честно, тялото спира да хаби енергия, за да се защитава от собствения си живот. Появява се пространство за възстановяване.

Необходим извод

Имунитетът е част от нашата лична история. Имунитетът не е просто биологична функция. Той е живо отражение на това как живеем вътре в себе си. Колко уверено стоим на мястото си. До колко принадлежим на собствения си живот. Колко си позволяваме да бъдем това, което сме.

Когато човек си възвърне историята, правото, идентичността си, имунната система започва да реагира със сила и устойчивост. Защото тялото винаги реагира и откликва на вътрешната истина.

Източник: b17